¹Fem dager efter kom ypperstepresten Ananias der ned med nogen av de eldste og en taler, Tertullus; disse fremførte sin klage imot Paulus for landshøvdingen.

¹След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор [на име] Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

²Han blev da kalt frem, og Tertullus begynte på klagen imot ham og sa:

²И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя [наш] народ,

³Da vi har dig å takke for megen fred, og da ved din omsorg forbedringer i alle måter og på alle steder blir dette folk til del, så skjønner vi på dette, mektigste Feliks, med all takksigelse.

³то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

⁴Men forat jeg ikke skal hefte dig for lenge, ber jeg dig at du efter din mildhet vil høre på nogen få ord av oss.

⁴Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

⁵For vi har funnet at denne mann er en pest og en opvigler blandt alle jøder rundt om i verden og en leder for nasareernes sekt;

⁵понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

⁶han har endog søkt å vanhellige templet. Vi grep ham derfor og vilde dømme ham efter vår lov;

⁶който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

⁷men Lysias, den øverste høvedsmann, kom til og tok ham med makt og vold ut av våre hender,

⁷но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

⁸og han bød hans anklagere å komme til dig; og av ham kan du selv, om du gransker saken, få kunnskap om alt det som vi fører klagemål imot ham for.

⁸А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

⁹Men også jødene holdt med ham og sa at så var det.

⁹И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

¹⁰Men Paulus svarte, da landshøvdingen gav ham et tegn at han kunde tale: Da jeg vet at du i mange år har vært dommer for dette folk, fører jeg frimodig mitt forsvar,

¹⁰А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

¹¹eftersom du kan få visshet for at det ikke er mere enn tolv dager siden jeg drog op til Jerusalem for å tilbede.

¹¹защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

¹²Og hverken i templet eller i synagogene eller omkring i byen har de funnet at jeg talte til nogen eller opviglet folket;

¹²И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

¹³heller ikke kan de godtgjøre for dig disse sine klager imot mig.

¹³И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

¹⁴Men det vedgår jeg for dig at efter den Guds vei som de kaller en sekt-lære, tjener jeg så mine fedres Gud at jeg tror alt det som er skrevet i loven og i profetene,

¹⁴Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

¹⁵og har det håp til Gud, som også disse selv venter på, at en opstandelse forestår både av rettferdige og av urettferdige.

¹⁵и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

¹⁶Derfor legger jeg selv vinn på alltid å ha en uskadd samvittighet for Gud og mennesker.

¹⁶Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

¹⁷Da nu flere år var gått, kom jeg for å føre milde gaver til mitt folk og for å ofre,

¹⁷А след [изтичането на] много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

¹⁸og under dette fant de mig i templet, efterat jeg hadde renset mig, uten opløp og uten opstyr; men det var nogen jøder fra Asia,

¹⁸А когато ги [принасях], те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

¹⁹og disse burde trede frem for dig og komme med sin klage om de hadde noget å si på mig.

¹⁹но [имаше] някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да [ме] обвинят, ако имаха нещо против мене.

²⁰Eller la disse selv si hvad skyld de fant hos mig dengang jeg stod for rådet,

²⁰Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,

²¹uten det skulde være for dette ene ord som jeg ropte da jeg stod iblandt dem: For de dødes opstandelse står jeg idag for retten iblandt eder.

²¹освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: [Поради учението] за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

²²Men Feliks utsatte saken, da han hadde nøiere kjennskap til Guds vei, og han sa: Når høvedsmannen Lysias kommer her ned, skal jeg prøve eders sak.

²²А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

²³Og han bød høvedsmannen at han skulde holdes i varetekt og ha ro, og at ingen av hans egne skulde hindres fra å være ham til tjeneste.

²³И заповяда на стотника да вардят [Павла], но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

²⁴Da nogen dager var gått, kom Feliks med sin hustru Drusilla, som var en jødinne, og han sendte bud efter Paulus og hørte ham om troen på Kristus.

²⁴След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да [повикат] Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

²⁵Men da han talte om rettferd og avhold og den kommende dom, blev Feliks forferdet og sa: Gå bort for denne gang! når jeg får god tid, vil jeg kalle dig til mig igjen.

²⁵И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

²⁶Han håpet også på at han skulde få penger av Paulus; derfor sendte han også oftere bud efter ham og talte med ham.

²⁶Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

²⁷Da to år var omme, fikk Feliks til eftermann Porcius Festus, og da Feliks gjerne vilde vinne takk av jødene, lot han Paulus bundet efter sig.

²⁷Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.