¹Men mens de talte til folket, kom prestene og høvedsmannen for tempelvakten og sadduseerne over dem;

¹И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата [стража] и садукеите надойдоха върху тях,

²de harmedes over at de lærte folket og forkynte i Jesus opstandelsen fra de døde,

²възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, [в името на] Исуса, възкресението на мъртвите.

³og de la hånd på dem og satte dem i fengsel til den næste dag; for det var alt aften.

³И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

⁴Men mange av dem som hadde hørt ordet, kom til troen, og tallet på mennene blev omkring fem tusen.

⁴А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на [повярвалите] мъже стигна до пет хиляди.

⁵Dagen efter skjedde det da at deres rådsherrer og eldste og skriftlærde samlet sig i Jerusalem,

⁵И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁶og med dem ypperstepresten Annas og Kaifas og Johannes og Aleksander og så mange som var av yppersteprestelig ætt,

⁶и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁷og de stilte dem frem midt iblandt sig og spurte dem: Ved hvilken kraft eller ved hvilket navn gjorde I dette?

⁷И като поставиха [Петра и Иоана] насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁸Da sa Peter til dem, fylt av den Hellige Ånd: I folkets rådsherrer og Israels eldste!

⁸Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁹Når vi idag blir tatt i forhør for en velgjerning mot et sykt menneske, om hvad han er helbredet ved,

⁹ако ни изпитвате днес за едно благодеяние [сторено] на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

¹⁰da være det vitterlig for eder alle og for hele Israels folk at ved Jesu Kristi, nasareerens navn, han som I korsfestet, han som Gud opvakte fra de døde, ved ham står denne helbredet for eders øine.

¹⁰да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това [име] тоя [човек] стои пред вас здрав.

¹¹Han er den sten som blev forkastet av eder, I bygningsmenn, men som er blitt hjørnesten.

¹¹Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹²Og det er ikke frelse i nogen annen; for det er heller ikke noget annet navn under himmelen, gitt blandt mennesker, ved hvilket vi skal bli frelst.

¹²И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹³Men da de så Peters og Johannes' frimodighet og fikk vite at de var ulærde og lege menn, undret de sig, og de kjente dem igjen, at de hadde vært med Jesus;

¹³А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹⁴og da de så mannen stå ved deres side, han som var blitt helbredet, kunde de ikke si imot.

¹⁴А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁵De bød dem da gå ut fra rådet, og de rådførte sig med hverandre og sa:

¹⁵Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁶Hvad skal vi gjøre med disse mennesker? for at et vitterlig tegn er gjort ved dem, det er åpenbart for alle som bor i Jerusalem, og det kan vi ikke nekte.

¹⁶Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁷Men forat det ikke skal utbrede sig mere blandt folket, så la oss alvorlig true dem til ikke mere å tale i dette navn til noget menneske!

¹⁷Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁸Så kalte de dem inn og bød dem at de aldeles ikke skulde tale eller lære i Jesu navn.

¹⁸Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁹Men Peter og Johannes svarte dem: Døm selv om det er rett i Guds øine å lyde eder mere enn Gud!

¹⁹А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

²⁰for vi kan ikke la være å tale om det som vi har sett og hørt.

²⁰защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²¹De truet dem da enn mere, og så lot de dem gå, da de for folkets skyld ikke fant nogen råd til å straffe dem; for alle priste Gud for det som var skjedd;

²¹А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²²for han var mere enn firti år gammel den mann som dette helbredelsestegn hadde hendt med.

²²Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

²³Da de nu var løslatt, kom de til sine egne og fortalte dem alt det yppersteprestene og de eldste hadde sagt til dem.

²³И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

²⁴Da de hørte det, løftet de samdrektig sin røst til Gud og sa: Herre! du som gjorde himmelen og jorden og havet og alt det som i dem er,

²⁴А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

²⁵du som ved din tjener Davids munn sa: Hvorfor fnyste hedningene og grundet folkene på det som fåfengt er?

²⁵Ти чрез Светия Дух, [говорещ] чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

²⁶Jordens konger steg frem, og høvdingene samlet sig sammen mot Herren og mot hans salvede -

²⁶Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

²⁷ja i sannhet, i denne by samlet de sig mot din hellige tjener Jesus, som du salvet, både Herodes og Pontius Pilatus med hedningene og Israels folk,

²⁷Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

²⁸for å gjøre det som din hånd og ditt råd forut hadde besluttet skulde skje.

²⁸за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁹Og nu, Herre! hold øie med deres trusler, og gi dine tjenere å tale ditt ord med all frimodighet,

²⁹И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

³⁰idet du rekker din hånd ut til helbredelse og til tegn og undergjerninger ved din hellige tjener Jesu navn.

³⁰докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

³¹Og da de hadde bedt, skalv det sted hvor de var samlet, og de blev alle fylt med den Hellige And, og de talte Guds ord med frimodighet.

³¹И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

³²Men hele flokken av dem som var kommet til troen, hadde ett hjerte og en sjel, og ikke en sa om noget av sitt gods at det var hans eget de hadde alt felles.

³²А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един [от тях] не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³³Og med stor kraft bar apostlene frem vidnesbyrdet om den Herre Jesu opstandelse, og det var stor nåde over dem alle.

³³И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³⁴For det var heller ikke nogen trengende iblandt dem; for alle som eide akrer eller hus, solgte dem og bar frem verdien av det de hadde solgt,

³⁴Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

³⁵og la det for apostlenes føtter, og det blev delt ut til enhver efter som han hadde trang til.

³⁵и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

³⁶Og Josef, som av apostlene hadde fått tilnavnet Barnabas, det er utlagt: formaningens sønn, en levitt, født på Kypern, som eide en aker, solgte den og bar frem pengene og la dem for apostlenes føtter.

³⁶Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁷като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.