¹I kong Belsasars tredje regjeringsår fikk jeg, Daniel, se et syn, et som kom efter det jeg før hadde sett.

¹В третата година от царуването на цар Валтасара, видение ми се яви, на мене Даниила, подир онова, което бе ми се явило по-напред.

²Da jeg hadde dette syn, forekom det mig som jeg var i borgen Susan i landskapet Elam, og videre forekom det mig i synet som jeg var ved elven Ulai.

²Видях във видението, (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), -

³Og da jeg så op, fikk jeg se en vær som stod foran elven; den hadde to horn, og begge hornene var høie, men det ene høiere enn det andre, og det høieste vokste sist frem.

³прочее, подигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после.

⁴Jeg så væren stange mot vest og mot nord og mot syd, og intet dyr kunde stå sig for den, og det var ingen som kunde frelse av dens vold; den gjorde som den vilde, og tedde sig overmodig.

⁴Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво.

⁵Og da jeg videre gav akt, fikk jeg se en gjetebukk som kom fra vest og fór frem over hele jorden uten å røre ved jorden, og bukken hadde et veldig horn mellem øinene.

⁵А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.

⁶Og den kom like bort til væren med de to horn, den som jeg så foran elven, og sprang imot den i sin voldsomme kraft.

⁶Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила.

⁷Og jeg så hvorledes den kom tett inn på væren og i sinne fór løs på den og støtte til den og sønderbrøt begge dens horn, og væren hadde ikke kraft til å stå sig for den; og den kastet den til jorden og trådte den ned, og det var ingen som kunde frelse væren av dens vold.

⁷И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.

⁸Og gjetebukken blev overmåte mektig; men just som den hadde nådd sin fulle styrke, blev det store horn brutt av, og i stedet for det vokste det op fire veldige horn, som vendte mot himmelens fire hjørner.

⁸Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити [рога] към четирите небесни ветрища.

⁹Og av det ene av dem skjøt det op et nytt horn, som fra først av var lite, men siden blev overmåte stort mot syd og mot øst og mot det fagre land*. / {* d.e. Israels land; DNL 11, 16. 41. JER 3, 19.}

⁹И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната [земя].

¹⁰Og det vokste like op til himmelens hær og kastet nogen av hæren - av stjernene* - til jorden og trådte dem ned. / {* d.e. av Guds folk; DNL 8, 24.}

¹⁰Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.

¹¹Ja, like til hærens fyrste hevet det sig; det tok fra ham det stadige offer, og hans helligdoms bolig blev omstyrtet.

¹¹Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната [жертва]; и мястото на светилището му се съсипа.

¹²Og sammen med det stadige offer blev hæren overgitt til ødeleggelse for frafallets skyld; og hornet kastet sannheten til jorden, og det hadde fremgang med alt det foretok sig.

¹²И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната [жертва], поради престъплението [им]; и той тръшна на земята истината, стори [по волята си], и успя.

¹³Så hørte jeg en av de hellige tale; og en annen hellig sa til ham som talte: For hvor lang tid gjelder synet om det stadige offer og det ødeleggende frafall - at både helligdom og hær overgis til nedtredelse?

¹³Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението [за] всегдашната [жертва], и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?

¹⁴Og han sa til mig: To tusen og tre hundre aftener og morgener; så skal helligdommen komme til sin rett igjen.

¹⁴И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.

¹⁵Da nu jeg, Daniel, så dette syn, søkte jeg å forstå det; da stod det med én gang foran mig en skikkelse som så ut som en mann.

¹⁵И когато аз, аз Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, застана пред мене [нещо] като човешки образ;

¹⁶Og jeg hørte et menneskes røst mellem Ulais bredder; han ropte: Gabriel! Forklar synet for ham!

¹⁶и чух човешки глас, който извика изсред [бреговете] на Улай и рече: Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението.

¹⁷Så kom han dit jeg stod, og da han kom, blev jeg forferdet og falt på mitt ansikt; og han sa til mig: Gi akt på mine ord, menneskebarn! For synet sikter til endens tid.

¹⁷И така, той се приближи гдето стоях; и когато дойде аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми рече: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.

¹⁸Mens han talte med mig, sank jeg sanseløs på mitt ansikt til jorden; da rørte han ved mig og reiste mig op igjen.

¹⁸И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мене и ме изправи.

¹⁹Og han sa: Nu vil jeg kunngjøre dig hvad som skal skje i vredens siste tid; for synet sikter til den for enden fastsatte tid.

¹⁹И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена; защото [видението] се отнася до определеното последно време.

²⁰Væren du så, den med de to horn, det er kongene av Media og Persia.

²⁰Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.

²¹Og den raggete bukk er kongen av Grekenland, og det store horn mellem dens øine er den første konge*. / {* Aleksander den store.}

²¹Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.

²²Og at dette horn blev avbrutt, og at det kom fire andre i dets sted, det betyr at fire kongeriker* skal opstå av hans folk, men ikke med hans kraft. / {* d.e. det makedoniske, trakiske, syriske og egyptiske.}

²²А гдето се строшил той и излезли четири вместо него[, значи], че четири царе ще се издигнат от [тоя] народ, но не със сила като неговата.

²³Og i den siste tid av deres herredømme, når overtrederne har gjort sine synders mål fullt, skal det opstå en konge med frekt åsyn og kyndig i onde råd*. / {* Antiokus Epifanes.}

²³И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха [на беззаконието си], ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.

²⁴Og hans makt skal bli stor, men ikke ved hans egen kraft, og han skal gjøre utrolig stor skade og ha fremgang med alt det han foretar sig; han skal ødelegge mektige fyrster og de helliges folk.

²⁴И силата му ще бъде голяма, но не като силата на [другия]; и ще погубва чудесно, ще успява и върши [по волята си], и ще поквари силните и светите люде.

²⁵Og fordi han er klok, skal hans svikefulle ferd lykkes for ham; han skal ophøie sig i sitt hjerte, og han skal ødelegge mange i deres trygghet; ja, mot fyrstenes fyrste skal han sette sig op; men uten menneskehånd skal han knuses.

²⁵Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си, и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка.

²⁶Og synet om aftenene og morgenene, som det var tale om, er sannhet; men gjem du synet, for det sikter til en fjern fremtid!

²⁶А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.

²⁷Men jeg, Daniel, blev rent avmektig, og jeg blev syk en tid; så stod jeg op og gjorde min tjeneste hos kongen; jeg var forferdet over synet, men det var ingen som forstod det.

²⁷Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше.