¹Når Herren din Gud utrydder de folk hvis land Herren din Gud gir dig, og du driver dem ut og bor i deres byer og i deres huser,

¹Когато Господ твоят Бог погуби народите, чиято земя Господ твоят Бог ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

²så skal du skille ut tre byer midt i det land som Herren din Gud gir dig til eie.

²тогава да отделиш три града всред земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш.

³Du skal gjøre veien til dem i stand og skifte hele det land som Herren din Gud gir dig til arv, i tre deler, forat enhver manndraper kan fly dit.

³Да си приготвиш пътя [за тях], и да разделиш на три части земите на страната, която Господ твоят Бог те прави да наследиш, за да прибягва там всеки убиец.

⁴Og således skal det være med den manndraper som skal kunne fly dit og berge livet: Når nogen dreper sin næste av vanvare og uten å ha hatet ham i forveien,

⁴И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по-напред не е мразел, -

⁵som når en går med sin næste ut i skogen for å hugge tømmer og han hugger til med øksen for å felle et tre, men øksen farer av skaftet og treffer hans næste, så han dør, da kan han fly til en av disse byer og berge livet.

⁵както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, - такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив;

⁶For blodhevneren kunde ellers i sin brennende vrede forfølge manndraperen og, hvis veien var for lang, nå ham igjen og slå ham ihjel, skjønt han ikke var skyldig til døden, fordi han ikke hadde båret hat til ham i forveien.

⁶да не би мъздовъздателят за кръвта в пламването на сърцето си да се завтече след убиеца и го застигне (ако пътят е дълъг) та го убие, без да е заслужил той за смърт, понеже не го е мразил от по-напред.

⁷Derfor byder jeg dig og sier: Du skal skille ut tre byer.

⁷За това, аз ти заповядвам, като кажа: Отдели си три града;

⁸Og når Herren din Gud utvider dine landemerker, således som han har tilsvoret dine fedre, og han gir dig hele det land han har lovt å gi dine fedre,

⁸(а когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която се обеща да даде на бащите ти,

⁹såfremt du akter vel på å holde alle disse bud som jeg gir dig idag, så du elsker Herren din Gud og vandrer på hans veier alle dager - da skal du legge ennu tre byer til disse tre,

⁹ако пазиш и вършиш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да любиш Господа твоя Бог и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава при тия три града да си притуриш още три;)

¹⁰forat der ikke skal utøses uskyldig blod i det land som Herren din Gud gir dig til arv, så det kommer blodskyld over dig.

¹⁰за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе [виновност] за кръв.

¹¹Men om en mann hater sin næste og lurer på ham og faller over ham og slår ham, så han dør, og han så flyr til en av disse byer,

¹¹Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове,

¹²da skal de eldste i hans by sende bud og hente ham derfra og overgi ham i blodhevnerens hånd, og han skal dø.

¹²тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре.

¹³Du skal ikke spare ham, men du skal rense Israel for uskyldig blod, forat det må gå dig vel.

¹³Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля [проливането на] невинна кръв, за да ти бъде добре.

¹⁴Du skal ikke flytte merkestenene mellem dig og din næste, de som de gamle har satt på den jord du skal få i arv i det land Herren din Gud gir dig til eie.

¹⁴Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ твоят Бог ти дава, за да я притежаваш.

¹⁵Det skal ikke stå bare ett vidne frem mot en mann, når det gjelder nogen misgjerning eller nogen synd, hvad synd det så er han har gjort; efter to vidners utsagn eller efter tre vidners utsagn skal en sak stå fast.

¹⁵[Само] един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява [всяко] дело.

¹⁶Når et ondsindet vidne står frem mot nogen for å vidne mot ham om en forbrytelse,

¹⁶Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие,

¹⁷da skal begge de menn som har sak mot hverandre, trede frem for Herrens åsyn, for prestene og dommerne som er i de dager,

¹⁷тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които [съдят] в онова време;

¹⁸og dommerne skal nøie granske saken; er da vidnet et falskt vidne, har han vidnet falsk mot sin bror,

¹⁸и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си,

¹⁹da skal I gjøre mot ham som han hadde tenkt å gjøre mot sin bror; således skal du rydde det onde bort av din midte,

¹⁹тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си.

²⁰forat de andre må høre det og frykte, så de ikke mere gjør nogen sådan ond gjerning i din midte.

²⁰Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе.

²¹Du skal ingen spare: Liv for liv, øie for øie, tann for tann, hånd for hånd, fot for fot!

²¹Да го не пожали окото ти; живот [ще се даде] за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.