¹Så tok vi på en annen kant og drog op på veien til Basan; da drog Og, kongen i Basan, og hele hans folk ut mot oss til strid, til Edre'i.

¹Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

²Og Herren sa til mig: Frykt ikke for ham! For jeg har gitt ham og hele hans folk og hans land i din hånd, og du skal gjøre med ham som du gjorde med Sihon, amorittenes konge, som bodde i Hesbon.

²А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

³Så gav Herren vår Gud også Og, kongen i Basan, og hele hans folk i vår hånd; og vi slo ham så vi ikke lot nogen bli tilbake eller slippe unda.

³И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.

⁴Og vi inntok dengang alle hans byer; der var ikke en by uten at vi tok den fra dem, seksti byer, hele Argob-landet, Ogs rike i Basan.

⁴В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.

⁵Alle disse var faste byer med høie murer, dobbelte porter og bommer, foruten en stor mengde landsbyer.

⁵Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; [и] освен [тях имаше] твърде много неукрепени градове.

⁶Og vi slo dem med bann, som vi hadde gjort med Sihon, kongen i Hesbon; hver by slo vi med bann, menn, kvinner og barn.

⁶Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

⁷Men alt feet og hærfanget fra byene tok vi til bytte.

⁷А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.

⁸Således tok vi dengang landet fra begge amoritterkongene på denne side* av Jordan, fra Arnon-åen like til fjellet Hermon - / {* østenfor.}

⁸Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък {На изток от.} Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;

⁹sidonierne kaller Hermon Sirjon, og amorittene kaller det Senir -

⁹(Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);

¹⁰alle byene på sletten og hele Gilead og hele Basan like til byene Salka og Edre'i i Ogs rike i Basan;

¹⁰всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан.

¹¹for Og, kongen i Basan, var den siste som var tilbake av refa'ittene; hans seng, som er av jern, står, som alle vet, i ammonitterbyen Rabba; den er ni alen lang og fire alen bred, alnen regnet efter lengden av en manns underarm.

¹¹(Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)

¹²Dette land inntok vi dengang: Bygdene fra Aroer, som ligger ved Arnon-åen, og halvdelen av Gileadfjellene med byene der gav jeg til rubenittene og gadittene,

¹²И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;

¹³og resten av Gilead og hele Basan, Ogs rike, gav jeg til den halve Manasse stamme, hele Argob-landet, hele Basan; det er det som kalles refa'ittenes land.

¹³а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.

¹⁴Ja'ir, Manasses sønn, inntok hele Argob-landet like til gesurittenes og ma'akatittenes landemerker, og dette land - Basan-landet - kalte han efter sitt eget navn Ja'irs byer, og så har det hett til denne dag.

¹⁴Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече [земите] по свое име Васан-авот-яир, [както се наричат] и до днес.

¹⁵Og til Makir gav jeg Gilead.

¹⁵А на Махира дадох Галаад.

¹⁶Og til rubenittene og gadittene gav jeg landet fra Gilead til Arnon-åen, til midt i åen, og landet langsmed den, og til Jabbok-åen, Ammons barns grense,

¹⁶Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

¹⁷og ødemarken og Jordan og landet langsmed den, fra Kinnerets sjø til Ødemarks-havet - Salthavet - nedenfor Pisga-liene, mot øst.

¹⁷и полето, и Иордан, който [им] е граница от Хинерот до морето в полето, [то ест], Соленото море, под Асдот-фасга на изток.

¹⁸Dengang bød jeg eder og sa: Herren eders Gud har gitt eder dette land til eie; væbnet skal I, alle som er krigsdyktige menn, dra frem foran eders brødre, Israels barn.

¹⁸В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.

¹⁹Bare eders hustruer og barn og eders fe - jeg vet at I har meget fe - skal bli igjen i de byer jeg har gitt eder,

¹⁹Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

²⁰inntil Herren gir eders brødre ro likesom eder, og de og har tatt det land i eie som Herren eders Gud gir dem på hin side Jordan; da kan I vende tilbake, hver til den eiendom jeg har gitt eder.

²⁰догде Господ успокои братята ви както [е успокоил] и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък {На запад от.} Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

²¹På samme tid bød jeg Josva og sa: Du har med egne øine sett alt det Herren eders Gud har gjort med disse to konger; således vil Herren gjøre med alle de riker du drar over til.

²¹В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.

²²I skal ikke være redde for dem; for Herren eders Gud vil selv stride for eder.

²²Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.

²³For jeg bønnfalt dengang Herren og sa:

²³В онова време се молих Господу, казвайки:

²⁴Herre, Herre! Du har begynt å la din tjener se din storhet og din sterke hånd; for hvor er det en gud i himmelen og på jorden som kan gjøre sådanne gjerninger og storverk som du?

²⁴Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?

²⁵La mig nu få dra over og se det gode land på hin side Jordan, dette gode fjell-land og Libanon!

²⁵Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска [страна] и Ливан.

²⁶Men Herren var vred på mig for eders skyld, og han hørte ikke på mig, men han sa til mig: La det nu være nok, tal ikke mere til mig om dette!

²⁶Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.

²⁷Gå op på Pisgas topp og løft dine øine mot vest og mot nord og mot syd og mot øst, og se vidt omkring dig! For over Jordan her skal du ikke komme.

²⁷Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай [земята] с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.

²⁸Og gi Josva befaling og gjør ham frimodig og sterk! For han skal føre dette folk over, og han skal gi dem til arv det land du skal skue.

²⁸И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

²⁹Så blev vi da i dalen midt imot Bet-Peor.

²⁹И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.