¹Ord av predikeren, sønn av David, konge i Jerusalem.

¹Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

²Bare tomhet, sier predikeren, bare idelig tomhet! Alt er tomhet.

²Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

³Hvad vinning har mennesket av alt sitt strev, som han møier sig med under solen?

³Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

⁴Slekt går, og slekt kommer, men jorden står evindelig.

⁴Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁵Og solen går op, og solen går ned, og den haster tilbake til det sted hvor den går op.

⁵Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁶Vinden går mot syd og vender sig mot nord; den vender og vender sig om under sin gang og begynner så atter sitt kretsløp.

⁶Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁷Alle bekker løper ut i havet, men havet blir ikke fullt; til det sted som bekkene går til, dit går de alltid igjen.

⁷Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁸Alle ting strever utrettelig, ingen kan utsi det; øiet blir ikke mett av å se, og øret blir ikke fullt av å høre.

⁸Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже [до колко; ]Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁹Det som har vært, er det som skal bli, og det som har hendt, er det som skal hende, og det er intet nytt under solen.

⁹Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

¹⁰Er det noget hvorom en vilde si: Se, dette er nytt - så har det vært til for lenge siden, i fremfarne tider som var før oss.

¹⁰Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹¹Det er ingen som minnes dem som har levd før, og heller ikke vil de som siden skal komme, leve i minnet hos dem som kommer efter.

¹¹Не се помнят предишните [поколения;] Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения, ]Между ония, които ще идат подир.

¹²Jeg, predikeren, var konge over Israel i Jerusalem,

¹²Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹³og jeg vendte min hu til å ransake og utgranske med visdom alt det som hender under himmelen; det er en ond plage, som Gud har gitt menneskenes barn å plage sig med.

¹³И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹⁴Jeg sa alle de gjerninger som gjøres under solen, og se, alt sammen var tomhet og jag efter vind.

¹⁴Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁵Det som er kroket, kan ikke bli rett, og det som mangler, kan ingen regne med.

¹⁵Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁶Jeg talte med mig selv i mitt indre og sa: Se, jeg har vunnet mig større og rikere visdom enn alle som har rådet over Jerusalem før mig, og mitt hjerte har skuet megen visdom og kunnskap.

¹⁶Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁷Og jeg vendte min hu til å kjenne visdommen og kjenne dårskap og uforstand, men jeg skjønte at også dette var jag efter vind.

¹⁷И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁸For hvor det er megen visdom, der er det megen gremmelse, og den som øker kunnskap, øker smerte.

¹⁸Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.