¹Alt har sin tid, og en tid er der satt for hvert foretagende under himmelen.

¹Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

²Å fødes har sin tid og å dø har sin tid, å plante har sin tid og å rykke op det som er plantet, har sin tid;

²Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

³å drepe har sin tid og å læge har sin tid; å rive ned har sin tid og å bygge op har sin tid;

³Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

⁴å gråte har sin tid og å le har sin tid; å klage har sin tid og å danse har sin tid;

⁴Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁵å kaste bort stener har sin tid og å samle stener har sin tid; å ta i favn har sin tid og å holde sig fra favntak har sin tid;

⁵Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁶å søke har sin tid og å tape har sin tid; å gjemme har sin tid og å kaste bort har sin tid;

⁶Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁷å sønderrive har sin tid og å sy sammen har sin tid; å tie har sin tid og å tale har sin tid;

⁷Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁸å elske har sin tid og å hate har sin tid; krig har sin tid og fred har sin tid.

⁸Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁹Hvad vinning har den som gjør noget, av det strev han har med det?

⁹Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

¹⁰Jeg så den plage som Gud har gitt menneskenes barn å plage sig med.

¹⁰Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

¹¹Alt har han gjort skjønt i sin tid; også evigheten har han lagt i deres hjerte, men således at mennesket ikke til fulle kan forstå det verk Gud har gjort, fra begynnelsen til enden.

¹¹Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¹²Jeg skjønte at de intet annet gode har enn å glede sig og å gjøre sig til gode i livet;

¹²Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;

¹³men når et menneske, hvem det så er, får ete og drikke og unne sig gode dager til gjengjeld for alt sitt strev, så er også det en Guds gave.

¹³И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

¹⁴Jeg skjønte at alt hvad Gud gjør, det varer evig; intet kan legges til og intet kan tas fra. Så har Gud gjort det, forat vi skal frykte ham.

¹⁴Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.

¹⁵Hvad der er, det var allerede før, og hvad der skal bli, det har også vært før; Gud søker frem igjen det forgangne.

¹⁵Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¹⁶Fremdeles så jeg under solen at på dommersetet, der satt gudløsheten, og hvor rettferdighet skulde råde, der rådet gudløshet.

¹⁶Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието, - И мястото на правдата, [а] там неправдата.

¹⁷Da sa jeg i mitt hjerte: Gud skal dømme den rettferdige så vel som den gudløse; for hos ham er det fastsatt en tid for hvert foretagende og for alt hvad som gjøres.

¹⁷Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁸Jeg sa i mitt hjerte: Dette skjer for menneskenes barns skyld, forat Gud kan prøve dem, og forat de kan se at de i sig selv ikke er annet enn dyr;

¹⁸Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.

¹⁹for det går menneskenes barn som det går dyrene; den samme skjebne rammer dem; som den ene dør, så dør den andre, og en livsånde har de alle; mennesket har ikke noget fortrin fremfor dyret; for alt er tomhet.

¹⁹Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

²⁰De farer alle til ett sted; de er alle blitt til av støvet, og de vender alle tilbake til støvet.

²⁰Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²¹Hvem vet om menneskenes ånd stiger op, og om dyrets ånd farer ned til jorden?

²¹Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²²Og jeg så at intet er bedre for mennesket enn at han gleder sig ved sitt arbeid; for det er det gode som blir ham til del; for hvem lar ham få se det som skal komme efter ham?

²²Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?