¹Og Herren sa til Moses og Aron i Egyptens land:

¹Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

²Denne måned* skal være eders nytt årsmåned, den skal være den første av årets måneder hos eder. / {* måneden abib eller nisan, 2MO 13, 4. NEH 2, 11. omtrent vår april.}

²Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

³Tal til hele Israels menighet og si: På den tiende dag i denne måned skal hver husfar ta sig ut et lam, et lam for hvert hus.

³Говорете на цялото Израилево общество, като [им] кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

⁴Men dersom huset er for lite til et lam, skal han og hans nærmeste nabo ta et lam sammen efter tallet på deres husfolk; efter hvad enhver eter, skal I regne folk på hvert lam.

⁴Но ако домашните са малцина за агнето, тогава [домакинът] и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците [в тях]; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

⁵Det skal være et lam uten lyte, av hankjønn, årsgammelt; et lam eller et kje kan I ta.

⁵Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

⁶Og I skal gjemme det til den fjortende dag i denne måned; da skal hele Israels samlede menighet slakte det mellem de to aftenstunder*. / {* mellem solens nedgang og nattens frembrudd.}

⁶И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в [домовете си] да го заколят привечер.

⁷Og de skal ta av blodet og stryke på begge dørstolpene og på det øverste dørtre på de hus hvor de eter det.

⁷После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

⁸Og de skal ete kjøttet samme natt; stekt ved ild og med usyret brød og bitre urter skal de ete det.

⁸През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

⁹I må ikke ete noget av det rått eller kokt i vann, men stekt ved ild, med hode, føtter og innvoller.

⁹Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

¹⁰Og I skal ikke levne noget av det til om morgenen; er det noget igjen om morgenen, skal I brenne det op i ilden.

¹⁰И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

¹¹Og således skal I ete det: med ombundne lender, med sko på føttene og med stav i hånd, og I skal ete det i hast; det er påske* for Herren. / {* ordet påske betyr forbigang.}

¹¹И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, [понеже е време на] Господното минаване.

¹²For samme natt vil jeg gå igjennem Egyptens land og slå ihjel alt førstefødt i Egyptens land, både folk og fe, og over alle Egyptens guder vil jeg holde dom; jeg er Herren.

¹²Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

¹³Og blodet på de hus som I er i, skal være til et tegn for eder; når jeg ser blodet, vil jeg gå eder forbi; og ikke skal noget slag ramme eder til ødeleggelse når jeg slår Egyptens land.

¹³И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

¹⁴Og denne dag skal være en minnedag for eder, og I skal holde den som en høitid for Herren; det skal være en evig forskrift for eder å holde den, slekt efter slekt.

¹⁴Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

¹⁵I syv dager skal I ete usyret brød. Straks på den første dag skal I ha all surdeig bort av eders hus; enhver som eter syret brød fra den første til den syvende dag, han skal utryddes av Israel.

¹⁵Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.

¹⁶Og på den første dag skal I holde en hellig sammenkomst, og likeså på den syvende dag en hellig sammenkomst. Intet arbeid skal gjøres nogen av de dager; bare den mat som enhver av eder trenger, må I lage til.

¹⁶На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен [около] онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

¹⁷I skal holde de usyrede brøds høitid, for på denne samme dag førte jeg eders hærer ut av Egyptens land; derfor skal det være en evig forskrift for eder å holde denne dag, slekt efter slekt.

¹⁷Да пазите, прочее, [празника] на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

¹⁸I den første måned, på den fjortende dag i måneden om aftenen skal I ete usyret brød, og det skal I gjøre helt til den enogtyvende dag om aftenen i samme måned.

¹⁸От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

¹⁹I syv dager skal det ikke finnes surdeig i eders hus; enhver som eter syret brød, han skal utryddes av Israels menighet, enten han er en fremmed eller innfødt i landet.

¹⁹Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

²⁰Intet syret skal I ete, i alle hus skal I ete usyret brød.

²⁰Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

²¹Da kalte Moses alle Israels eldste til sig og sa til dem: Gå og hent småfe for eders familier og slakt påskelammet!

²¹Тогава, [на четиринадесетия ден от месеца], Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

²²Og I skal ta et knippe isop og dyppe i blodet som er i skålen, og stryke på det øverste dørtre og på begge dørstolpene noget av blodet i skålen, og ingen av eder skal gå ut av sin husdør før om morgenen.

²²После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която [ще приемете] в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на [къщната] врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта.

²³For Herren skal gå igjennem landet for å slå egypterne, og når han ser blodet på det øverste dørtre og på begge dørstolpene, skal han gå døren forbi og ikke la ødeleggeren få komme inn i eders hus og slå eder.

²³Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

²⁴Dette skal I holde; det skal være en forskrift for dig og dine barn til evig tid.

²⁴И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

²⁵Og når I kommer inn i det land Herren skal gi eder, således som han har lovt, da skal I holde denne tjeneste.

²⁵Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

²⁶Og når eders barn sier til eder: Hvad er dette for en tjeneste som I holder? -

²⁶И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

²⁷da skal I si: Det er påskeoffer for Herren, som gikk forbi Israels barns hus i Egypten da han slo egypterne og fridde våre hus. Og folket bøide sig og tilbad.

²⁷Ще отговорите: Това е жертва [в спомен] на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

²⁸Og Israels barn gikk bort og gjorde dette; som Herren hadde sagt til Moses og Aron, således gjorde de.

²⁸И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

²⁹Så skjedde det ved midnatts tid at Herren slo ihjel alle førstefødte i Egyptens land, fra den førstefødte sønn av Farao, som satt på sin trone, til den førstefødte sønn av fangen, som var i fengslet, og alt førstefødt blandt buskapen.

²⁹И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

³⁰Da stod Farao op om natten, han og alle hans tjenere og alle egypterne, og det blev et stort skrik i Egypten; for det var ikke et hus hvor det ikke var en død.

³⁰И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

³¹Og han kalte Moses og Aron til sig om natten og sa: Gjør eder rede, dra ut fra mitt folk, både I og Israels barn, far bort og tjen Herren, som I har sagt!

³¹И повика Моисея и Аарона [още] през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

³²Ta med eder både eders småfe og eders storfe, som I har sagt, gå og bed godt også over mig!

³²подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

³³Og egypterne trengte hårdt på folket for å få dem hastig ut av landet; for de sa: Vi er dødsens alle sammen!

³³Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

³⁴Så tok folket sin deig, før den var syret; de svøpte sine deigtrau i sine klær og bar dem på sine skuldrer.

³⁴И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

³⁵Og Israels barn gjorde som Moses hadde sagt, og bad egypterne om smykker av sølv og gull og om klær.

³⁵А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

³⁶Og Herren gav folket yndest hos egypterne, så de gjerne gav dem det de bad om. Det var det bytte de tok av egypterne.

³⁶и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

³⁷Så brøt da Israels barn op fra Ra'amses og tok veien til Sukkot, omkring seks hundre tusen mann til fots foruten barna.

³⁷Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, [на брой] около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

³⁸Og det drog også en stor hop av alle slags folk med dem, og småfeet og storfeet, en overmåte stor mengde fe.

³⁸Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

³⁹Av den deig de hadde med sig fra Egypten, bakte de usyrede kaker; for den var ikke syret, fordi de var drevet ut av Egypten og ikke torde dryge der lenger; heller ikke hadde de laget i stand reisekost.

³⁹А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

⁴⁰Men den tid Israels barn hadde bodd i Egypten, var fire hundre og tretti år.

⁴⁰А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

⁴¹På den dag de fire hundre og tretti år var til ende, da var det alle Herrens hærer drog ut av Egyptens land.

⁴¹И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

⁴²Denne natt tok Herren i akt for å føre dem ut av Egyptens land; den samme natt skal alle Israels barn ta i akt for Herren, slekt efter slekt.

⁴²Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

⁴³Og Herren sa til Moses og Aron: Dette er forskriften om påskelammet: Ingen fremmed skal ete av det.

⁴³И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

⁴⁴Men enhver træl som er kjøpt for sølv, ham skal du omskjære; da kan han ete av det.

⁴⁴обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

⁴⁵Ingen innerst eller dagarbeider skal ete av det.

⁴⁵Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

⁴⁶I ett hus skal det etes; du skal ikke la noget av kjøttet komme utenfor huset, og I skal ikke bryte noget ben på det.

⁴⁶В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

⁴⁷Således skal hele Israels menighet gjøre.

⁴⁷Цялото общество израилтяни ще я пазят.

⁴⁸Og når en fremmed opholder sig hos dig og vil holde påske for Herren, skal alt mannkjønn hos ham omskjæres, og da kan han få være med og holde den; han skal være som en innfødt i landet; men ingen uomskåret skal ete av det.

⁴⁸И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

⁴⁹Det skal være en og samme lov for den innfødte og for den fremmede som opholder sig hos eder.

⁴⁹Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

⁵⁰Og alle Israels barn gjorde således; som Herren hadde befalt Moses og Aron, således gjorde de.

⁵⁰И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

⁵¹På denne samme dag var det Herren førte Israels barn ut av Egyptens land, hær efter hær.

⁵¹И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.