¹Derefter gikk Moses og Aron inn til Farao og sa: Så sier Herren, Israels Gud: La mitt folk fare, så de kan holde høitid for mig i ørkenen!

¹След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

²Men Farao sa: Hvem er Herren som jeg skal lyde og la Israel fare? Jeg kjenner ikke Herren, og heller ikke vil jeg la Israel fare.

²Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

³Da sa de: Hebreernes Gud har møtt oss; la oss dra tre dagsreiser ut i ørkenen og ofre til Herren vår Gud, så han ikke skal slå oss med pest eller sverd!

³А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

⁴Men kongen i Egypten sa til dem: Hvorfor vil I, Moses og Aron, dra folket fra dets arbeid? Gå og gjør det I skal!

⁴Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

⁵Så sa Farao: Se, folket er nu blitt altfor tallrikt i landet, og så vil I dra dem bort fra det de har å gjøre!

⁵Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

⁶Og samme dag bød Farao arbeidsfogdene og opsynsmennene over folket og sa:

⁶И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

⁷I skal ikke mere gi folket halm til teglarbeidet, som før; de skal selv gå og sanke sig halm.

⁷Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

⁸Men den samme mengde teglsten som de før har gjort, skal I pålegge dem; I skal ikke avkorte noget i deres arbeid. For de er dovne; derfor skriker de og sier: La oss gå og ofre til vår Gud!

⁸Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

⁹Legg tungt arbeid på disse mennesker, så de har nok med det og ikke hører efter løgnaktige ord!

⁹Нека се възлагат [още] по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

¹⁰Da gikk arbeidsfogdene og opsynsmennene ut og sa til folket: Så sier Farao: Jeg gir eder ikke lenger halm.

¹⁰И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

¹¹Gå selv og finn eder halm, hvor I kan; Men i eders arbeid skal det ikke avkortes noget.

¹¹Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

¹²Da spredte folket sig over hele Egyptens land for å sanke stubber til å bruke istedenfor halm.

¹²Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

¹³Men arbeidsfogdene drev på og sa: Gjør eders arbeid ferdig, fullt dagsverk for hver dag, likesom dengang I hadde halm.

¹³А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

¹⁴Og opsynsmennene som Faraos arbeidsfogder hadde satt over Israels barn, fikk hugg, og arbeidsfogdene sa til dem: Hvorfor har I ikke gjort ferdig den fastsatte mengde teglsten, likesom før, hverken igår eller idag?

¹⁴И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

¹⁵Da gikk opsynsmennene over Israels barn til Farao og klaget høilydt for ham og sa: Hvorfor gjør du således med dine tjenere?

¹⁵Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

¹⁶Dine tjenere får ikke halm, og allikevel sier de til oss: Gjør tegl! Og så får dine tjenere hugg, enda det er ditt eget folk som har skylden.

¹⁶Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

¹⁷Men han sa: Dovne er I, dovne! Derfor sier I: Vi vil gå og ofre til Herren.

¹⁷Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

¹⁸Så gå nu og arbeid! Halm får I ikke, men den fastsatte mengde tegl skal I komme med.

¹⁸Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

¹⁹Israels barns opsynsmenn så at de var ille farne, da det blev sagt til dem: I skal ikke avkorte noget i den teglsten I skal ha ferdig - fullt dagsverk for hver dag!

¹⁹И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

²⁰Og da de kom ut fra Farao, møtte de Moses og Aron, som stod og ventet på dem.

²⁰И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

²¹Og de sa til dem: Herren hjemsøke eder og dømme eder fordi I har ført oss i vanrykte hos Farao og hans tjenere, så I har gitt dem sverd i hånden til å slå oss ihjel.

²¹и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

²²Da vendte Moses sig igjen til Herren og sa: Herre, hvorfor har du gjort så ille med dette folk? Hvorfor har du sendt mig?

²²Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

²³For fra den stund jeg gikk inn til Farao for å tale i ditt navn, har han gjort ille mot dette folk, og du har aldeles ikke hjulpet ditt folk.

²³Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?