¹Og jeg så, og se, på den hvelving som var over kjerubenes hode, var det noget som syntes å være en safirsten, noget som lignet en trone; han* såes over dem. / {* Herren; ESK 10, 18. 19.}

¹После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

²Og han sa til den mann som var klædd i linklærne: Gå inn mellem hjulene, inn under kjerubene, og fyll dine hender med glør av dem som er mellem kjerubene, og strø dem ut over staden! Og han gikk inn mens jeg så på det.

²И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите [колела] под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

³Og kjerubene stod på høire side av huset da mannen gikk inn, og skyen fylte den indre forgård.

³А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

⁴Og Herrens herlighet hevet sig op fra kjerubene og flyttet sig til husets dørtreskel, og huset fyltes av skyen, og forgården blev full av glansen fra Herrens herlighet.

⁴И Господната слава се издигна от херувимите [та застана] над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

⁵Og lyden av kjerubenes vinger hørtes helt til den ytre forgård, likesom den allmektige Guds røst når han taler.

⁵И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

⁶Da han nu bød mannen som var klædd i linklærne: Ta av den ild som er mellem hjulene, mellem kjerubene! - da gikk han inn og stilte sig ved siden av hjulet.

⁶И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите [колела], изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

⁷Og den ene kjerub rakte ut sin hånd fra kjerubene til ilden som var mellem kjerubene, og tok av den og la i hendene på ham som var klædd i linklærne; og han tok den og gikk ut.

⁷И [един] херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе [от него] и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

⁸Og det såes på kjerubene noget som lignet en menneskehånd, under deres vinger.

⁸А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

⁹Og jeg så, og se, det var fire hjul ved siden av kjerubene, ett hjul ved hver kjerub, og hjulene var å se til som krysolitt.

⁹И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

¹⁰I utseende var de alle fire aldeles lik hverandre; det var som om det ene hjul var inne i det andre.

¹⁰А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

¹¹Når de gikk, gikk de til alle fire sider; de vendte sig ikke når de gikk, men til den kant som den forreste var vendt imot, dit gikk de; de vendte sig ikke når de gikk.

¹¹Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и [другите] без да се обръщат като вървяха.

¹²Og hele deres legeme og deres rygger og deres hender og deres vinger og hjulene var fulle av øine rundt omkring - alle deres fire hjul.

¹²А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, [то ест], колелата на четирите [живи същества], бяха пълни с очи от всяка страна.

¹³Jeg hørte hjulene blev kalt hvirvel.

¹³А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи [колела].

¹⁴Hver av dem hadde fire ansikter; den førstes ansikt var et kjerubansikt*, den annens et menneskeansikt, den tredjes et løveansikt og den fjerdes et ørneansikt. / {* d.e. okseansikt.}

¹⁴Всяко [от живите същества] имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

¹⁵Og kjerubene hevet sig; det var de livsvesener jeg hadde sett ved elven Kebar.

¹⁵И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

¹⁶Og når kjerubene gikk, gikk hjulene ved siden av dem, og når kjerubene løftet sine vinger for å heve sig op fra jorden, skilte hjulene sig ikke fra dem.

¹⁶И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

¹⁷Når kjerubene stod, stod også de, og når kjerubene hevet sig, hevet de sig med dem; for livsvesenenes ånd var i dem.

¹⁷Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и в тях].

¹⁸Og Herrens herlighet flyttet sig bort fra husets dørtreskel og blev stående over kjerubene.

¹⁸Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

¹⁹Og jeg så hvorledes kjerubene løftet sine vinger og hevet sig fra jorden da de gikk ut, og hjulene ved siden av dem; og de blev stående ved inngangen til den østre port i Herrens hus, og Israels Guds herlighet var ovenover dem.

¹⁹Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

²⁰Det var de livsvesener jeg hadde sett under Israels Gud ved elven Kebar, og jeg skjønte at det var kjeruber.

²⁰Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

²¹Hvert av dem hadde fire ansikter og fire vinger, og noget som lignet menneskehender, var der under deres vinger.

²¹Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце [се виждаше] под крилата им.

²²Og deres ansikter var lik de ansikter jeg hadde sett ved elven Kebar; således så de ut, og således var de; hvert av dem gikk rett frem.

²²А колкото за подобието на лицата им, те бяха [същите] лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.