¹Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹И Господното слово дойде към мене и рече:

²Menneskesønn! Hvad har veden av vintreet forut for annen ved, det vintreskudd som er vokset op blandt skogens trær?

²Сине човешки, какво повече е лозовото дърво от кое да е [друго] дърво, Или лозовата пръчка, която е [такава каквито са] и горските дървета?

³Tar en vel ved av det for å bruke den til noget arbeid? Eller gjør nogen en nagle av den til å henge noget redskap på?

³Ще се вземе ли дърво от него за да се направи някаква работа? Или ще вземат ли от него колче за да окачат на него някой съд?

⁴Nei, en gir ilden den til føde; ilden fortærer begge endene, og midten blir forbrent; duer den vel da til å gjøre noget arbeid med?

⁴Ето, то се хвърля в огъня за гориво; Когато огънят е изял и двата му края, Средата му е опърлена. Ще бъде ли полезно за някоя работа?

⁵Mens den ennu var hel, bruktes den ikke til noget arbeid; hvor meget mindre når ilden har fortært den, og den er forbrent! Kan den enda brukes til å gjøre noget arbeid med?

⁵Ето, когато бе цяло не ставаше за работа; Колко по-малко ще стане за работа, Когато го е изял огънят и е опърлено!

⁶Derfor sier Herren, Israels Gud, så: Som det går med veden av vintreet blandt skogens trær, den som jeg gir ilden til føde, således gjør jeg med Jerusalems innbyggere.

⁶Затова, така казва Господ Иеова: Както предадох на огъня за гориво Лозовото дърво между горските дървета, Така ще предам тия, които живеят в Ерусалим.

⁷Jeg vil sette mitt åsyn imot dem; de har sloppet ut av ilden, men ilden skal fortære dem, og I skal kjenne at jeg er Herren, når jeg setter mitt åsyn imot dem.

⁷Ще насоча лицето Си против тях; Те ще излязат из огъня, Но огънят ще ги пояде; И когато насоча лицето Си против тях Ще познаете, че Аз съм Господ.

⁸Og jeg vil gjøre landet til en ørken, fordi de har gjort sig skyldige i troløshet, sier Herren, Israels Gud.

⁸И ще предам земята на запустение, Защото станаха престъпници, казва Господ Иеова.