¹Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹При това Господното слово дойде към мене и рече:

²Og du menneskesønn! Vil du dømme, vil du dømme blodstaden? Forehold den alle dens vederstyggeligheter!

²А ти, сине човешки, ще се застъпиш ли, ще се застъпиш ли за кръвопролитния град? Тогава направи го да познае всичките си мерзости.

³Og du skal si: Så sier Herren, Israels Gud: Du by som har utøst dine innbyggeres blod, forat din tid skal komme, du som har gjort dig motbydelige avguder og således er blitt uren!

³Речи, прочее: Така казва Господ Иеова: О, граде, който проливаш кръв всред себе си, та да дойде времето ти, и правиш кумири за своето осъждение {Еврейски: Против себе си.}, та да се оскверняваш!

⁴Ved det blod som du har utøst, er du blitt skyldig, og ved de motbydelige avguder som du har gjort, er du blitt uren, og du har fått dine dager til å nærme sig og har nådd dine år; derfor gjør jeg dig til hån for folkene og til spott for alle landene.

⁴Ти стана виновен за кръвта, която си пролял, и си се осквернил с кумирите, които си направил; направил си да наближава [краят на] дните ти, и дошъл си дори до [края на] годините си; затова направих те за укор на народите, и за поругание на всичките страни.

⁵De land som er nær, og de som er langt borte fra dig, skal spotte dig, du med ditt utskjemte navn og din store forvirring!

⁵Ближните и далечните от тебе ще ти се поругаят, ти който си прочут по мерзост и изобилваш с безмирие.

⁶Se, Israels fyrster i dig brukte alle sin arm til å utøse blod.

⁶Ето, Израилевите първенци са били в тебе за да проливат кръв, всеки според силата си.

⁷Far og mor blev ringeaktet hos dig; mot den fremmede blev det brukt vold hos dig; den farløse og enken blev undertrykt hos dig.

⁷В тебе са презирали баща и майка; всред тебе са постъпили насилствено към чужденеца; в тебе са угнетявали сираче и вдовица.

⁸Mine helligdommer foraktet du, og mine sabbater vanhelliget du.

⁸Презирал си светите Ми вещи и си осквернявал съботите Ми.

⁹Baktalere stod frem hos dig for å utøse blod, og på dine fjell blev der ett [avgudsoffer]*; skjenselsgjerninger skjedde hos dig. / {* ESK 18, 6.}

⁹В тебе е имало мъже клеветници за да проливат кръв; в тебе [е имало ония, които] са яли по планините; всред тебе са вършили разврат.

¹⁰Farens blusel blottedes hos dig; en kvinne som var uren i sin månedlige svakhet, krenkedes hos dig.

¹⁰В тебе са откривали бащината си голота; в тебе са обезчестявали жена отлъчена поради нечистотата й.

¹¹En bar sig vederstyggelig at mot sin næstes hustru, og en annen vanæret sin sønnekone i skammelig utukt, atter en annen krenket sin søster, sin fars datter, hos dig.

¹¹Един е извършил гнусота с жената на ближния си; друг е осквернил нечестиво снаха си; а друг в тебе е обезчестил сестра си, дъщеря на баща си.

¹²Gaver tok de hos dig for å utøse blod; rente og overmål tok du, og mot din næste gjorde du urett og vold, og mig glemte du, sier Herren, Israels Gud.

¹²В тебе са вземали подкупи за да проливат кръв; ти си вземал лихва и придобивка; и с насилие си се обогатявал от ближните си; а Мене си забравил, казва Господ Иеова.

¹³Men se, jeg har slått mine hender sammen over den urettferdige vinning du har samlet dig, og over det blod du har utøst i din midte.

¹³Ето, затова плеснах с ръце поради безчестната печалба, която си събрал, и поради кръвта, която бе всред тебе.

¹⁴Skal ditt hjerte holde stand eller dine hender ha sin styrke i de dager da jeg vil ha med dig å gjøre? Jeg, Herren, har sagt det, og jeg skal gjøre det.

¹⁴Ще издържи ли сърцето ти, или ще имат ли сила ръцете ти, в дните когато Аз ще се разправя с тебе? Аз Господ изговорих това, и ще го извърша.

¹⁵Jeg vil sprede dig iblandt folkene og strø dig omkring i landene, og jeg vil ta bort fra dig all din urenhet.

¹⁵Ще те разпръсна между народите и разсея по страните, та ще изчистя от тебе като с огън нечистотата ти.

¹⁶Du skal bli vanhelliget ved din egen skyld for folkenes øine, og du skal kjenne at jeg er Herren.

¹⁶И ще бъдеш омърсен в себе си пред народите; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

¹⁷Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹⁷И Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁸Menneskesønn! Israels hus er blitt mig til slagg; de er alle sammen som kobber og tinn og jern og bly i en ovn; sølvslagg er de blitt.

¹⁸Сине човешки, Израилевият дом ми стана шлак; те всички са мед и калай, желязо и олово всред пещта; те са шлак от сребро.

¹⁹Derfor sier Herren, Israels Gud, så: Fordi I alle er blitt til slagg, se, derfor vil jeg samle eder sammen i Jerusalem.

¹⁹Затова, така казва Господ Иеова: Понеже вие всички станахте шлак, ето, за това ще ви събера всред Ерусалим.

²⁰Likesom en samler sølv og kobber og jern og bly og tinn i en ovn og blåser ild på det for å smelte det, således vil jeg samle eder i min vrede og min harme og legge eder i ovnen og smelte eder.

²⁰Както събират всред пещта среброто и медта, желязото, оловото и калая, за да раздухат огъня върху тях та да ги стопят, така в гнева Си и в яростта Си ще ви събера, и ще ви туря там и ви разтопя.

²¹Ja, jeg vil samle eder og blåse på eder med min vredes ild, og I skal smeltes i den;

²¹Да! Ще ви събера, и с огнения Си гняв ще духна върху вас, та ще се разтопите всред него.

²²som sølv smeltes i en ovn, således skal I smeltes i den, og I skal kjenne at jeg, Herren, har utøst min harme over eder.

²²Както се топи среброто в пещта, така ще се разтопите вие всред него, и ще познаете, че Аз Господ излях яростта Си върху вас.

²³Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

²³И Господното слово дойде към мене и рече:

²⁴Menneskesønn! Si til det*: Du er et land som ikke er renset, som ikke har fått skyllregn på vredens dag. / {* Juda.}

²⁴Сине човешки, кажи й: Ти си земя, която не се е очистила, и върху която не е валяло дъжд в деня на негодуванието.

²⁵De profeter det har i sin midte, er en flokk av sammensvorne; de er lik en brølende løve, som raner og røver; de fortærer menneskeliv, de tar gods og kostbarheter; de gjør mange til enker der.

²⁵Всред нея има заговор от пророците й; те поглъщат души като лъв, който реве и граби лова; вземат съкровища и скъпоценни вещи; умножиха [числото на] вдовиците всред нея.

²⁶Dets prester gjør vold på min lov og vanhelliger mine helligdommer; mellem hellig og vanhellig gjør de ingen forskjell, og de lærer ikke å skjelne mellem urent og rent; for mine sabbater lukker de sine øine, og jeg blir vanhelliget midt iblandt dem.

²⁶Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях.

²⁷De fyrster det har i sin midte, er lik ulver, som raner og røver; de utøser blod, de ødelegger menneskeliv for å samle urettferdig vinning.

²⁷Първенците всред нея са като вълци, които грабят лов, за да проливат кръв, за да погубват души, за да се обогатяват несправедливо.

²⁸Dets profeter stryker over med kalk for dem; de skuer tomhet og spår dem løgn og sier: Så sier Herren, Israels Gud - enda Herren ikke har talt.

²⁸И пророците й я мажеха с кал, като виждаха за тях суетни [видения] и пророкуваха лъжи, думайки: Така казва Господ Иеова, когато Господ не бе говорил.

²⁹Folket i landet gjør voldsverk og raner og røver, og den elendige og fattige undertrykker de, og mot den fremmede gjør de voldsverk uten lov og rett.

²⁹Людете на [тая] земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.

³⁰Jeg søkte blandt dem efter en mann som vilde mure op en mur og stille sig i gapet for mitt åsyn til vern for landet, så jeg ikke skulde ødelegge det; men jeg fant ingen.

³⁰И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.

³¹Så utøser jeg da min vrede over dem; ved min harmes ild gjør jeg ende på dem; deres gjerninger lar jeg komme over deres eget hode, sier Herren, Israels Gud.

³¹Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главите им техните постъпки, казва Господ Иеова.