¹Og Herrens ord kom til mig, og det lød så:

¹Пак Господното слово дойде към мене и рече:

²Og du menneskesønn! Stem i en klagesang over Tyrus!

²И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

³Si til Tyrus, som bor ved havets innløp, som handler med folkene på mange kyster: Så sier Herren, Israels Gud: Tyrus! du sier: Jeg er fullkommen i skjønnhet.

³Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

⁴Midt i havet er dine landemerker; dine bygningsmenn gjorde din skjønnhet fullkommen.

⁴Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

⁵Av cypresser fra Senir bygget de begge dine plankesider; sedrer fra Libanon hentet de for å gjøre mast på dig.

⁵Направиха всичките дъски [на корабите] ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

⁶Av eker fra Basan gjorde de dine årer; dine rorbenker gjorde de av elfenben innlagt i buksbom fra Kittims øer.

⁶Направиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

⁷Fint utsydd lin fra Egypten var det du foldet ut som ditt flagg; blått og purpurrødt tøi fra Elisa-øene var ditt soltelt.

⁷От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

⁸Folk fra Sidon og Arvad var dine rorskarer; de kloke menn som fantes hos dig, Tyrus, var dine styrmenn.

⁸Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

⁹Gebals eldste og dets kloke menn var hos dig og bøtte dine brøst; alle havets skib og sjøfolk var hos dig og handlet med dig.

⁹Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе [корабите ти]; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

¹⁰Menn fra Persia og Lud og Put gjorde krigstjeneste i din hær; skjold og hjelm hengte de op i dig, de gav dig glans.

¹⁰Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

¹¹Arvads sønner stod med din egen hær på dine murer rundt omkring og djerve menn på dine tårn; sine skjold hengte de op på dine murer rundt omkring; de gjorde din skjønnhet fullkommen.

¹¹Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

¹²Tarsis handlet med dig fordi du var rik på alle slags gods; med sølv, jern, tinn og bly betalte de dine varer.

¹²Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

¹³Javan, Tubal og Mesek var dine kremmere; med mennesker* og kobberkar betalte de dine varer. / {* d.e. træler.}

¹³Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

¹⁴Togarma-folket betalte dine varer med vognhester og ridehester og mulesler.

¹⁴Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

¹⁵Dedans sønner var dine kremmere; mange kystland mottok varer av din hånd, elfenben og ibenholt gav de dig til betaling.

¹⁵Деданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

¹⁶Syria handlet med dig fordi du var rik på alle slags kunstarbeider; med karfunkler, purpur og utsydd tøi og fint lin og koraller og rubiner betalte de dine varer.

¹⁶Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

¹⁷Juda og Israels land var dine kremmere; med hvete fra Minnit og søte kaker og honning og olje og balsam betalte de dine varer.

¹⁷Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

¹⁸Damaskus handlet med dig fordi du var rik på alle slags kunstarbeider, på allslags gods; de kom med vin fra Helbon og hvit ull.

¹⁸Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

¹⁹Vedan og Javan fra Usal betalte dine varer, så skinnende jern, kassia og kalmus kom i din handel.

¹⁹Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и [благоуханна] тръстика бяха между стоките ти.

²⁰Dedan handlet med dig med dekkener til å ride på.

²⁰Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

²¹Arabia og alle Kedars fyrster mottok varer av din hånd; med lam og værer og bukker handlet de med dig.

²¹Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

²²Sjebas og Ramas kremmere var dine kremmere; med beste slag av allehånde velluktende urter og med allehånde kostbare stener og gull betalte de dine varer.

²²Търговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

²³Karan og Kanne og Eden, Sjebas kremmere, Assur og Kilmad handlet med dig;

²³Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

²⁴de handlet med dig med prektige klær, med kapper av purpurfarvede og utsydde tøier og med hele skatter av tvunnet, mangefarvet garn, med tvunne og sterke snorer på ditt marked.

²⁴Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. [Тия бяха] между търговците ти.

²⁵Tarsis-skib var dine karavaner, de drev din handel, og du blev fylt og overmåte rik, der du lå midt ute i havet.

²⁵Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

²⁶På store vann førte dine rorskarer dig ut - østenvinden knuser dig midt i havet.

²⁶Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

²⁷Ditt gods og dine varer, din handel, dine sjøfolk og dine styrmenn, de som bøter dine brøst, og de som driver din handel, alle de krigsmenn du har hos dig, og hele det mannskap du har ombord, skal falle midt ute i havet på den dag du faller.

²⁷Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха [корабите] ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

²⁸Ved lyden av dine styrmenns skrik skal dine marker beve.

²⁸Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

²⁹Og de skal stige ut av sine skib, alle de som sitter ved årene, sjøfolkene og alle styrmenn på havet; de skal gå i land.

²⁹И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

³⁰De skal bryte ut i jammerrop over dig, og de skal kaste støv på sine hoder og velte sig i asken.

³⁰и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

³¹De skal rake sig skallet for din skyld og binde sekk om sig, og de skal gråte over dig i bitter sorg, med bitter veklage.

³¹ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

³²I sin jammer skal de stemme i en klagesang over dig og si: Hvem er lik Tyrus, den stad som nu er blitt taus, der den ligger midt ute i havet?

³²И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

³³Da dine varer kom inn fra havene, mettet du mange folkeslag; med alt ditt gods og alle dine varer gjorde du jordens konger rike.

³³Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

³⁴Nu, da du er knust og er sunket i havets dyp, er dine varer og hele ditt mannskap gått til grunne med dig.

³⁴Сега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

³⁵Alle de som bor i kystlandene, skal forferdes over dig, og deres konger skal gyse med redsel i sine ansikter.

³⁵Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

³⁶Kjøbmennene rundt om blandt folkene skal spotte over dig: En redsel er du blitt, og du er blitt borte - for evig tid.

³⁶Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.