¹Så sier Herren, Israels Gud: Den indre forgårds port, den som vender mot øst, skal være lukket de seks arbeidsdager; men på sabbatens dag skal den åpnes, og likeså på nymånedagen.

¹Така казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря, и в деня на новолунието да се отваря.

²Og fyrsten skal da gå inn gjennem portens forhall utenfra og stå ved portens dørstolpe; prestene skal ofre hans brennoffer og hans takkoffer, og han skal tilbede på portens treskel og så gå ut igjen; men porten skal ikke lukkes før om aftenen.

²И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта, и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче да се не затваря портата до вечерта.

³Og folket i landet skal på sabbatene og nymånedagene tilbede for Herrens åsyn ved inngangen til denne port.

³А людете на [Израилевата] земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.

⁴Og brennofferet som fyrsten skal ofre til Herren på sabbatens dag, skal være seks lam uten lyte og en vær uten lyte,

⁴А всеизгарянето, което князът ще принася Господу в съботен ден да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

⁵og som matoffer en efa til væren, og som matoffer til lammene så meget som han finner for godt å gi, og en hin olje til hver efa.

⁵И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата, колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа.

⁶Og på nymånedagen en ung okse uten lyte og seks lam og en vær; uten lyte skal de være.

⁶И в деня на новолунието [приносът му] да бъде юнец без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък.

⁷Og som matoffer skal han ofre en efa til oksen og en efa til væren, og til lammene så meget som han har råd til, og en hin olje til hver efa.

⁷И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

⁸Og når fyrsten går inn, skal han gå inn gjennem portens forhall, og samme vei skal han gå ut igjen.

⁸И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път.

⁹Men når folket i landet går inn for Herrens åsyn på høitidene, skal den som går inn igjennem nordporten for å tilbede, gå ut igjennem sydporten, og den som går inn igjennem sydporten, gå ut igjennem porten mot nord; han skal ikke vende tilbake gjennem den port som han gikk inn gjennem, men de skal gå ut rett frem for sig.

⁹Но когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред.

¹⁰Og fyrsten skal gå inn blandt de andre, når de går inn; og når de går ut, skal de gå ut sammen.

¹⁰И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат [заедно].

¹¹Og på festene og høitidene skal matofferet være en efa til hver okse og en efa til hver vær, og til lammene så meget som han finner for godt å gi, og en hin olje til hver efa.

¹¹И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.

¹²Når fyrsten vil ofre et frivillig offer - et brennoffer eller takkoffere som frivillig offer til Herren, da skal de åpne for ham den port som vender mot øst, og han skal ofre sitt brennoffer og sine takkoffer således som han gjør det på sabbatens dag; og så skal han gå ut igjen, og når han er gått ut, skal porten lukkes.

¹²А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.

¹³Som brennoffer til Herren skal du hver dag ofre et årsgammelt lam uten lyte; hver morgen skal du ofre det.

¹³И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш,

¹⁴Og som matoffer dertil skal du hver morgen ofre en sjettedel efa og en tredjedel hin olje til å væte melet med; det er et matoffer for Herren - forskrifter som skal gjelde evig, for all tid.

¹⁴И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; [това да бъде] хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.

¹⁵Således skal de hver morgen ofre lammet og matofferet og oljen; det skal være et stadig brennoffer.

¹⁵Така нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.

¹⁶Så sier Herren, Israels Gud: Når fyrsten gir nogen av sine sønner en gave, så er det hans arv; det skal tilhøre hans sønner, det er deres arv og eie.

¹⁶Така казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.

¹⁷Men når han gir en gave av sin arv til en av sine tjenere, så skal det tilhøre ham inntil frihetsåret, men så komme tilbake til fyrsten; bare hans sønner skal hans arv tilhøre.

¹⁷Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов [само] до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.

¹⁸Fyrsten må ikke ta noget av folkets arv, så han driver dem bort fra deres eiendom; av sin egen eiendom skal han la sine sønner arve, så mitt folk ikke skal bli spredt ved å miste sine eiendommer.

¹⁸При това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; [ако] даде наследството на синовете си, то от своето притежание [да им даде], за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.

¹⁹Så førte han mig gjennem den inngang som var ved siden av porten, til de hellige kammer som var bestemt for prestene, og som vendte mot nord, og se, der var en plass ytterst mot vest.

¹⁹После ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в светите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад.

²⁰Og han sa til mig: Dette er den plass hvor prestene skal koke skyldofferet og syndofferet, og hvor de skal bake matofferet, så de ikke har nødig å bære det ut i den ytre forgård og således hellige folket.

²⁰И рече ми: Това е мястото гдето свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях, и гдето ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете.

²¹Så lot han mig gå ut i den ytre forgård, og førte mig omkring til forgårdens fire hjørner, og se, der var en mindre gård i hvert hjørne av forgården.

²¹Тогава като ме изведе във външния двор преведе ме около четирите ъгъла на двора; и, ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.

²²I forgårdens fire hjørner var det lukkede gårder, firti alen lange og tretti alen brede; de fire gårder i hjørnene hadde samme mål.

²²В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет [лакти] на длъж и тридесет на шир; тия четири [двора] в ъглите имаха еднаква мярка.

²³Og det gikk en muret ring rundt om i dem, rundt om i alle fire, og det var gjort kokesteder under de murede ringer rundt om.

²³И имаше ред [здания] наоколо в тях, около четирите [двора]; и имаше готварници устроени наоколо под редовете:

²⁴Og han sa til mig: Dette er de kokehus hvor husets tjenere* skal koke folkets slaktoffer. / {* ESK 44, 11.}

²⁴Тогава ми каза: Тия са готварниците, гдето служителите на дома ще варят жертвите на людете.