¹Dette er de familiehoder som under kong Artaxerxes' regjering drog op med mig fra Babel, og som her skal opregnes efter sine ætter:

¹А ето началниците на бащините им [домове], ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса.

²Av Pinehas' barn Gersom; av Itamars barn Daniel; av Davids barn Hattus;

²От Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус.

³av Sekanjas barn - av Paros' barn - Sakarja, og med ham innførtes i ættetavlen hundre og femti menn;

³От потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души.

⁴av Pahat-Moabs barn Eljoenai, Serahjas sønn, og med ham to hundre menn;

⁴От Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол.

⁵av Sekanjas barn Jahasiels sønn, og med ham tre hundre menn;

⁵От Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол.

⁶av Adins barn Ebed, Jonatans sønn, og med ham femti menn;

⁶От Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол.

⁷av Elams barn Jesaja, Ataljas sønn, og med ham sytti menn;

⁷От Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол.

⁸av Sefatjas barn Sebadja, Mikaels sønn, og med ham åtti menn;

⁸От Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол.

⁹av Joabs barn Obadja, Jehiels sønn, og med ham to hundre og atten menn;

⁹От Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемнадесет души от мъжки пол.

¹⁰av Selomits barn Josifjas sønn, og med ham hundre og seksti menn;

¹⁰От Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол.

¹¹av Bebais barn Sakarja, Bebais sønn, og med ham åtte og tyve menn;

¹¹От Виваевите {В изданието от 1940 г. Винаевите, печатна грешка.} потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол.

¹²av Asgads barn Johanan, Hakkatans sønn, og med ham hundre og ti menn;

¹²От Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол.

¹³av Adonikams barn nogen som kom senere* - de hette Elifelet, Je'uel og Semaja, og med dem seksti menn; / {* sml. ESR 2, 13.}

¹³От послешните, Адоникамовите потомци, [следните], чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

¹⁴av Bigvais barn Utai og Sabbub, og med dem sytti menn.

¹⁴А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол.

¹⁵Jeg samlet dem ved den elv som løper ut i Ahava; der lå vi i leir tre dager. Men da jeg gav nøiere akt på folket og på prestene, fant jeg ingen av Levis barn der.

¹⁵Тия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия.

¹⁶Da sendte jeg bud efter overhodene Elieser, Ariel, Semaja og Elnatan og Jarib og Elnatan og Natan og Sakarja og Mesullam og lærerne Jojarib og Elnatan.

¹⁶Тогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана,

¹⁷Dem sendte jeg ut til Iddo, overhodet i Kasifja, og jeg la dem ord i munnen som de skulde overtale Iddo og hans bror med, tempeltjenerne i Kasifja, til å sende oss tjenere for vår Guds hus.

¹⁷и дадох им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

¹⁸Og da Gud holdt sin gode hånd over oss, sendte de oss en forstandig mann som hette Serebja, en efterkommer av Mahli, som var sønn av Israels sønn Levi, og hans sønner og hans brødre, atten i tallet,

¹⁸И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души;

¹⁹og Hasabja og med ham Jesaja av Meraris barn, hans brødre og deres sønner, tyve i tallet,

¹⁹и Асавия, и с него Исаия от Мерариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души;

²⁰og av de tempeltjenere som David og høvdingene hadde gitt levittene til tjenere, to hundre og tyve menn, som alle var nevnt ved navn.

²⁰и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име.

²¹Så lot jeg der, ved Ahavaelven, utrope en faste, forat vi skulde ydmyke oss for vår Guds åsyn og bede ham om en lykkelig reise for oss og våre barn og all vår eiendom.

²¹Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.

²²For jeg undså mig for å be kongen om krigsmakt og hestfolk til å hjelpe oss mot fiender på veien, siden vi hadde sagt til kongen: Vår Gud holder sin hånd over alle dem som søker ham, og lar det gå dem vel, men hans makt og hans vrede er over alle dem som forlater ham.

²²Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

²³Så fastet vi og bad vår Gud om hjelp, og han bønnhørte oss.

²³Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.

²⁴Siden skilte jeg ut tolv av de øverste prester og Serebja og Hasabja og med dem ti av deres brødre;

²⁴Тогава отделих дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им -

²⁵dem tilveide jeg sølvet og gullet og karene, den gave til vår Guds hus som kongen og hans rådgivere og høvdinger og alle de israelitter som bodde der, hadde gitt.

²⁵и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;

²⁶Jeg tilveide dem seks hundre og femti talenter sølv og sølvkar til en verdi av hundre talenter og dertil hundre talenter gull

²⁶претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,

²⁷og tyve gullbeger til en verdi av tusen dariker og to kar av fint skinnende kobber, kostelige som gull.

²⁷двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.

²⁸Og jeg sa til dem: I er helliget til Herren, og karene er helliget til ham, og sølvet og gullet er en frivillig gave til Herren, eders fedres Gud.

²⁸И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;

²⁹Våk nu over det og ta vare på det til I kan veie det ut i Jerusalem for de øverste prester og levitter og for Israels familiehoder, i kammerne i Herrens hus.

²⁹внимавайте, [прочее], и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини [домове] в Ерусалим, в стаите на Господния дом.

³⁰Så tok prestene og levittene imot sølvet og gullet og karene for å føre det til Jerusalem, til vår Guds hus.

³⁰И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.

³¹Vi brøt op fra Ahava-elven på den tolvte dag i den første måned for å dra til Jerusalem, og vår Gud holdt sin hånd over oss og fridde oss underveis fra fiender og folk som lå i bakhold mot oss.

³¹Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за [добро], та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.

³²Da vi kom til Jerusalem, hvilte vi der tre dager.

³²И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.

³³Men på den fjerde dag blev sølvet og gullet og karene veid i vår Guds hus og overgitt til presten Meremot, Urias sønn; og sammen med ham var Eleasar, sønn av Pinehas, til stede og tok imot og likeså levittene Josabad, sønn av Josva, og Noadja, sønn av Binnui.

³³А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Вануевият син, -

³⁴Det blev alt overgitt efter tall og vekt; og hele vekten blev på samme tid optegnet.

³⁴всичко [се предаде] под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.

³⁵De bortførte som var kommet tilbake fra fangenskapet, ofret brennoffere til Israels Gud; de ofret tolv okser for hele Israel, seks og nitti værer, syv og sytti lam og tolv syndoffer-bukker - alt sammen til brennoffer for Herren.

³⁵Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.

³⁶Så overgav de kongens befalinger til kongens stattholdere og landshøvdinger hinsides elven, og de drog omsorg både for folket og for Guds hus.

³⁶И предадоха царските поръчки на царските сатрапи {Т.е. Главни управители.} и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.