¹Så blev himmelen og jorden med hele sin hær fullendt.

¹Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.

²Og Gud fullendte på den syvende dag det verk som han hadde gjort, og han hvilte på den syvende dag fra all den gjerning som han hadde gjort.

²И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.

³Og Gud velsignet den syvende dag og helliget den; for på den hvilte han fra all sin gjerning, den som Gud gjorde da han skapte.

³И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, [от всичко], което Бог беше създал и сътворил.

⁴Dette er himmelens og jordens historie, da de blev skapt, den tid da Gud Herren gjorde jord og himmel:

⁴Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.

⁵Det var ennu ingen markens busk på jorden, og ingen markens urt var ennu vokset frem; for Gud Herren hadde ikke latt det regne på jorden, og der var intet menneske til å dyrke jorden.

⁵А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;

⁶Da steg det op en damp av jorden og vannet hele jordens overflate.

⁶но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята.

⁷Og Gud Herren dannet mennesket av jordens muld og blåste livets ånde i hans nese; og mennesket blev til en levende sjel.

⁷И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

⁸Og Gud Herren plantet en have i Eden, i Østen, og der satte han mennesket som han hadde dannet.

⁸И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.

⁹Og Gud Herren lot trær av alle slag vokse op av jorden, prektige å se til og gode å ete av, og midt i haven livsens tre og treet til kunnskap om godt og ondt.

⁹И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.

¹⁰Og det gikk en elv ut fra Eden og vannet haven; og siden delte den sig i fire strømmer.

¹⁰И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни [реки].

¹¹Den første heter Pison; det er den som løper omkring hele landet Havila, der hvor det er gull.

¹¹Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.

¹²Og gullet i dette land er godt; der er bdellium* og onyks-stenen. / {* et slags velluktende gummi.}

¹²И златото на оная земя е добро там има [още] бделий и ониксов камък.

¹³Den annen elv heter Gihon; det er den som løper omkring hele landet Kus.

¹³Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.

¹⁴Den tredje elv heter Hiddekel; det er den som går østenfor Assur. Og den fjerde elv er Frat.

¹⁴Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

¹⁵Og Gud Herren tok mennesket og satte ham i Edens have til å dyrke og vokte den.

¹⁵И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

¹⁶Og Gud Herren bød mennesket: Du må fritt ete av alle trær i haven;

¹⁶И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;

¹⁷men treet til kunnskap om godt og ondt, det må du ikke ete av; for på den dag du eter av det, skal du visselig dø.

¹⁷но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

¹⁸Og Gud Herren sa: Det er ikke godt at mennesket er alene; jeg vil gjøre ham en medhjelp som er hans like.

¹⁸И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.

¹⁹Og Gud Herren hadde dannet av jorden alle dyr på marken og alle fugler under himmelen, og han ledet dem til mennesket for å se hvad han vilde kalle dem; og som mennesket kalte hver levende skapning, så skulde den hete.

¹⁹И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

²⁰Så gav mennesket navn til alt feet og fuglene under himmelen og alle ville dyr; men for et menneske fant han ingen medhjelp som var hans like.

²⁰Така човекът даде имена на всеки [вид] добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

²¹Da lot Gud Herren en dyp søvn falle på mennesket, og mens han sov, tok han et av hans ribben og fylte igjen med kjøtt.

²¹Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

²²Og Gud Herren bygget av det ribben han hadde tatt av mennesket, en kvinne og ledet henne til mennesket.

²²И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

²³Da sa mennesket: Dette er endelig ben av mine ben og kjøtt av mitt kjøtt; hun skal kalles manninne, for av mannen er hun tatt.

²³А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

²⁴Derfor skal mannen forlate sin far og sin mor og bli hos sin hustru, og de skal være ett kjød.

²⁴Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

²⁵Og de var nakne både Adam og hans hustru, men bluedes ikke.

²⁵А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.