¹Og Abraham tok sig atter en hustru; hun hette Ketura.

¹А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

²Med henne fikk han Simran og Joksan og Medan og Midian og Jisbak og Suah.

²Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.

³Og Joksan fikk sønnene Sjeba og Dedan; og Dedans barn var assurerne og letuserne og le'ummerne

³И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.

⁴Og Midians barn var Efa og Efer og Hanok og Abida og Elda'a; alle disse var Keturas barn.

⁴А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.

⁵Og Abraham gav Isak alt det han eide.

⁵Но Авраам даде целия си имот на Исаака.

⁶Men sønnene til de medhustruer som Abraham hadde, gav han gaver og lot dem, mens han enn levde, flytte bort fra Isak, sin sønn, østover, til Østerland.

⁶А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.

⁷Abrahams levetid og den alder han nådde, var hundre og fem og sytti år.

⁷И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.

⁸Så opgav Abraham ånden og døde i en god alderdom, gammel og mett av dager, og han blev samlet til sine fedre.

⁸И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит [от дни]; и прибра се при людете си.

⁹Og Isak og Ismael, hans sønner, begravde ham i Makpela-hulen på den mark som hadde tilhørt hetitten Efron, Sohars sønn, østenfor Mamre,

⁹А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,

¹⁰den mark Abraham hadde kjøpt av Hets barn; der blev Abraham begravet likesom Sara, hans hustru.

¹⁰нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, [също] и жена му Сара.

¹¹Og efter Abrahams død velsignet Gud Isak, hans sønn. Og Isak bodde ved brønnen Lakai Ro'i.

¹¹А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.

¹²Dette er Ismaels, Abrahams sønns ættetavle, han som Abraham fikk med egypterkvinnen Hagar, Saras trælkvinne.

¹²Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;

¹³Dette er navnene på Ismaels sønner - de navn som de har i sin ættetavle: Nebajot, Ismaels førstefødte, og Kedar og Adbe'el og Mibsam.

¹³и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,

¹⁴og Misma og Duma og Massa,

¹⁴Масма, Дума, Маса,

¹⁵Hadar og Tema, Jetur, Nafis og Kedma.

¹⁵Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.

¹⁶Dette var Ismaels sønner, og dette var deres navn, i deres byer og leire, tolv ættehøvdinger.

¹⁶Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

¹⁷Ismaels leveår var hundre og syv og tretti år; så opgav han ånden og døde og blev samlet til sine fedre.

¹⁷И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.

¹⁸Og de bodde fra Havila til Sur, som ligger midt for Egypten, og bortimot Assyria; han nedsatte sig østenfor alle sine brødre.

¹⁸А [потомците му] се населиха [в земите] от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; [Исмаил] се засели независим от всичките си братя.

¹⁹Dette er historien om Abrahams sønn Isaks ætt: Abraham fikk sønnen Isak.

¹⁹Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,

²⁰Og Isak var firti år gammel da han ektet Rebekka, som var datter til arameeren Betuel fra Mesopotamia og søster til arameeren Laban.

²⁰а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.

²¹Og Isak bad til Herren for sin hustru, for hun var barnløs; og Herren bønnhørte ham, og Rebekka, hans hustru, blev fruktsommelig.

²¹И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.

²²Men fosterne støtte til hverandre i hennes liv; da sa hun: Er det således, hvorfor skal jeg da være til? Og hun gikk for å spørre Herren.

²²А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.

²³Og Herren sa til henne: I ditt liv er det to folk, og fra ditt skjød skal to folkeslag skille sig at; det ene folk skal være sterkere enn det andre, og den eldste skal tjene den yngste.

²³А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.

²⁴Da nu hennes tid var kommet at hun skulde føde, se, da var det tvillinger i hennes liv.

²⁴И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.

²⁵Og den som kom først frem, var rød og over hele kroppen som en lodden kappe; og de kalte ham Esau*. / {* d.e. den lodne.}

²⁵Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}.

²⁶Derefter kom hans bror frem, og hans hånd holdt i Esaus hæl, og ham kalte de Jakob*. Isak var seksti år gammel da de blev født. / {* d.e. han holder i hælen.}

²⁶После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, [или] който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.

²⁷Da nu guttene vokste til, blev Esau en dyktig jeger, en mann som holdt til i skog og mark; men Jakob var en stillferdig mann, som holdt sig ved teltene.

²⁷И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.

²⁸Og Isak holdt mest av Esau, for han var glad i vilt; men Rebekka holdt mest av Jakob.

²⁸И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.

²⁹Engang da Jakob holdt på å koke en velling, kom Esau hjem fra marken og var rent opgitt.

²⁹[Един ден] Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

³⁰Og Esau sa til Jakob: La mig få til livs noget av det røde, det røde du har der, for jeg er rent opgitt! Derfor kalte de ham Edom*. / {* d.e. den røde.}

³⁰И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено [вариво], защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}.

³¹Men Jakob sa: Selg mig først din førstefødselsrett!

³¹И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

³²Esau svarte: Jeg holder på å dø; hvad skal jeg da med førstefødselsretten?

³²А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

³³Da sa Jakob: Gjør først din ed på det! Og han gjorde sin ed på det og solgte så sin førstefødselsrett til Jakob.

³³И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.

³⁴Og Jakob gav Esau brød og linsevelling, og han åt og drakk og stod op og gikk sin vei. Således ringeaktet Esau førstefødselsretten.

³⁴Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.