¹Så hendte det da to år var omme, at Farao drømte han stod ved elven*. / {* Nilen.}

¹Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}.

²Og se, det steg op av elven syv kyr, vakre å se til og fete, og de gikk og beitet i elvegresset.

²И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

³Og efter dem steg det op av elven syv andre kyr, stygge å se til og magre, og de stod ved siden av de andre kyr på elvebredden.

³А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при [първите] крави на речния бряг.

⁴Og de stygge og magre kyr åt op de syv vakre og fete kyr. Da våknet Farao.

⁴И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

⁵Så sovnet han igjen og drømte annen gang, og se, syv aks, frodige og gode, vokste op på ett strå.

⁵А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

⁶Og efter dem skjøt det op syv aks som var tynne og svidd av østenvind.

⁶А, ето, след тях израснаха [други] седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

⁷Og de tynne aks slukte de syv frodige og fulle aks. Da våknet Farao, og skjønte at det var en drøm.

⁷И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

⁸Men om morgenen var han urolig til sinns, og han sendte bud og lot kalle alle tegnsutleggerne og alle vismennene i Egypten; og Farao fortalte dem sine drømmer, men det var ingen som kunde tyde dem for ham.

⁸На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

⁹Da talte den øverste munnskjenk til Farao og sa: Jeg må idag minne om mine synder.

⁹Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

¹⁰Farao blev vred på sine tjenere og satte mig fast hos høvdingen over livvakten, både mig og den øverste baker.

¹⁰Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

¹¹Da hadde vi hver sin drøm i samme natt, jeg og han, og våre drømmer hadde hver sin mening.

¹¹И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

¹²Og det var en hebraisk gutt sammen med oss der; han var tjener hos høvdingen over livvakten; ham fortalte vi våre drømmer, og han tydet dem for oss; efter som enhver hadde drømt, tydet han dem.

¹²А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки [от нас], според съновидението му, даде значението.

¹³Og som han tydet dem for oss, således gikk det; jeg blev satt i mitt embede igjen, og han blev hengt.

¹³И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

¹⁴Da sendte Farao bud og lot Josef kalle, og de førte ham skyndsomt ut av fengslet; og han lot sig rake og skiftet klær og trådte frem for Farao.

¹⁴Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

¹⁵Da sa Farao til Josef: Jeg har hatt en drøm, og det er ingen som kan tyde den; men jeg har hørt si om dig at så snart du hører en drøm, kan du tyde den.

¹⁵И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

¹⁶Og Josef svarte Farao og sa: Det står ikke til mig; Gud vil gi et svar som spår lykke for Farao.

¹⁶А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

¹⁷Da sa Farao til Josef: Jeg syntes i drømme at jeg stod på elvebredden.

¹⁷Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.

¹⁸Og se, av elven steg det op syv kyr, fete og vakre av skikkelse, og de gikk og beitet i elvegresset.

¹⁸И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

¹⁹Og efter dem steg det op syv andre kyr, tynne og svært stygge av skikkelse og magre; jeg har aldri sett så stygge kyr i hele Egyptens land.

¹⁹И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

²⁰Og de magre og stygge kyr åt op de syv første, fete kyr.

²⁰И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

²¹Og da de hadde fått dem til livs, kunde det ikke merkes på dem, de var like stygge å se til som før. Da våknet jeg.

²¹но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

²²Så drømte jeg igjen, og se: Syv aks, fulle og gode, vokste op på ett strå.

²²После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

²³Og efter dem skjøt det op syv aks som var fortørket og tynne og svidd av østenvind.

²³И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

²⁴Og de tynne aks slukte de syv gode aks. Og jeg fortalte det til tegnsutleggerne, men ingen kunde forklare det for mig.

²⁴тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах [съновидението] на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

²⁵Da sa Josef til Farao: Faraos drømmer har én mening; hvad Gud vil gjøre, har han latt Farao få vite.

²⁵Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁶De syv gode kyr er syv år, og de syv gode aks er syv år; det er en og samme drøm.

²⁶Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

²⁷Og de syv magre og stygge kyr som steg op efter dem, er syv år, og de syv tomme aks som var svidd av østenvinden, er syv hungersår, som skal komme.

²⁷А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

²⁸Det er som jeg sa til Farao: Hvad Gud vil gjøre, har han latt Farao se.

²⁸Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁹Det kommer syv år med stor overflod i hele Egyptens land;

²⁹Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

³⁰men efter dem kommer det syv hungersår, så all denne overflod skal bli glemt i Egyptens land, og hungeren skal arme ut landet;

³⁰А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

³¹og ingen skal minnes den overflod som var i landet, for hungeren bakefter; for den skal bli meget hård.

³¹Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

³²Men at drømmen kom to ganger for Farao, det vil si at saken er fast besluttet av Gud, og at Gud vil gjøre det snart.

³²А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, [означава], че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

³³Nu skulde Farao utse sig en forstandig og vis mann og sette ham over Egyptens land!

³³Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

³⁴Det skulde Farao gjøre og så sette opsynsmenn over landet og ta femtedelen av avgrøden i Egyptens land i de syv overflodsår.

³⁴Нека стори Фараон [това] и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от[ произведенията] на Египетската земя.

³⁵Og de skal samle alt som kan tjene til føde, i disse gode år som kommer, og under Faraos hånd dynge op korn i byene til føde og ta vare på det.

³⁵Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

³⁶Og kornet skal tjene til forråd for landet i de syv hungersår som skal komme over Egyptens land, så landet ikke skal ødelegges av hungeren.

³⁶И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

³⁷Disse ord syntes Farao og alle hans tjenere godt om.

³⁷Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

³⁸Og Farao sa til sine tjenere: Mon det finnes nogen som han, en mann som har Guds ånd?

³⁸И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

³⁹Så sa Farao til Josef: Siden Gud har latt dig vite alt dette, så er det ingen så forstandig og vis som du.

³⁹Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

⁴⁰Du skal forestå mitt hus, og hele mitt folk skal rette sig efter ditt ord; bare tronen vil jeg ha fremfor dig.

⁴⁰Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

⁴¹Og Farao sa fremdeles til Josef: Se, jeg setter dig over hele Egyptens land.

⁴¹Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

⁴²Og Farao tok sin signetring av sin hånd og satte den på Josefs hånd og klædde ham i klær av fint lin og hengte en gullkjede om hans hals.

⁴²Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

⁴³Og han lot ham kjøre i den vogn som var nærmest efter hans egen, og de ropte foran ham: Abrek!* Og han satte ham over hele Egyptens land. / {* bøi kne!.}

⁴³После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

⁴⁴Og Farao sa til Josef: Jeg er Farao, og uten din vilje skal ingen mann løfte hånd eller fot i hele Egyptens land.

⁴⁴При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

⁴⁵Og Farao gav Josef navnet Sofnat-Paneah* og gav ham til hustru Asnat, en datter av Potifera, presten i On. Så drog Josef omkring i Egyptens land. / {* måskje: Verdens frelser.}

⁴⁵И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

⁴⁶Josef var tretti år gammel da han stod for Egyptens konge Faraos åsyn. Og efterat Josef var gått ut fra Farao, reiste han gjennem hele Egyptens land.

⁴⁶Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

⁴⁷Og jorden bar rikelig i de syv overflodsår.

⁴⁷И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

⁴⁸Og han samlet alle slags grøde i de syv gode år som kom i Egyptens land, og la den op i byene; i hver by la han op avgrøden fra landet som lå omkring.

⁴⁸И [Иосиф] събра всичката храна от тия седем години, които бяха [настанали] в Египетската земя, и тури храната в градовете; във [всеки] град прибра храната от околните му ниви.

⁴⁹Så hopet da Josef op korn som havets sand, i svære mengder, inntil de holdt op med å telle; for det var ikke tall på det.

⁴⁹Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

⁵⁰Før det første hungersår kom, fikk Josef to sønner med Asnat, datter av Potifera, presten i On.

⁵⁰А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

⁵¹Og Josef kalte sin førstefødte sønn Manasse*; for [sa han] Gud har latt mig glemme all min møie og hele min fars hus. / {* en som får folk til å glemme.}

⁵¹И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото [си думаше:] Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

⁵²Og den andre sønn kalte han Efra'im*; for [sa han] Gud har gjort mig fruktbar i det land som jeg led ondt i. / {* dobbelt frukt.}

⁵²А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото [си думаше]: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

⁵³Da de syv overflodsår i Egyptens land var til ende,

⁵³А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха [настанали] в Египетската земя

⁵⁴begynte de syv hungersår å komme, således som Josef hadde sagt. Da blev det hungersnød i alle landene, men i hele Egyptens land var det brød.

⁵⁴настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

⁵⁵Og da hele Egyptens land led hunger, ropte folket til Farao om brød. Da sa Farao til alle egypterne: Gå til Josef! Hvad han sier eder, skal I gjøre.

⁵⁵Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

⁵⁶Da det nu var hungersnød over hele landet, åpnet Josef alle oplagshusene og solgte korn til egypterne; for hungersnøden var hård i Egyptens land.

⁵⁶(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

⁵⁷Og fra alle landene kom de til Josef i Egypten for å kjøpe korn; for hungersnøden var hård i alle landene.

⁵⁷И [от] всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.