¹Siden bød han den som forestod hans hus: Fyll mennenes sekker med korn så meget de kan føre, og legg enhvers penger øverst i hans sekk!

¹После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}

²Men mitt beger, sølvbegeret, skal du legge øverst i den yngstes sekk sammen med pengene for hans korn. Og han gjorde som Josef bød ham.

²и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

³Om morgenen, da det blev lyst, lot de mennene med sine asener fare.

³На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

⁴Da de hadde draget ut av byen og ennu ikke var langt kommet, sa Josef til den som forestod hans hus: Ta avsted, sett efter mennene, og når du når dem, skal du si til dem: Hvorfor har I gjengjeldt godt med ondt?

⁴А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

⁵Er det ikke det beger som min herre drikker av, og som han spår i? Dette var ille gjort av eder.

⁵Не е ли тая [чашата] с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

⁶Og han innhentet dem og sa dette til dem.

⁶И [човекът], като ги настигна, каза им тия думи.

⁷Da sa de til ham: Hvorfor taler min herre således? Det være langt fra dine tjenere å gjøre noget slikt!

⁷А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

⁸Se, de penger som vi fant øverst i våre sekker, hadde vi med oss tilbake til dig fra Kana'ans land; hvorledes skulde vi da stjele sølv eller gull fra din herres hus?

⁸Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

⁹Den av dine tjenere som det finnes hos, han skal dø, og vi andre skal være min herres træler.

⁹Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

¹⁰Og han sa: Vel, la det være som I har sagt! Den som det finnes hos, skal være min træl, men I skal være uten skyld.

¹⁰А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

¹¹Så skyndte de sig og løftet hver sin sekk ned på jorden, og enhver åpnet sin sekk.

¹¹Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

¹²Og han så efter; han begynte hos den eldste og endte hos den yngste, og begeret blev funnet i Benjamins sekk.

¹²И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

¹³Da sønderrev de sine klær og lesste hver på sitt asen og vendte tilbake til byen.

¹³Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

¹⁴Og Juda og hans brødre kom til Josefs hus mens han ennu var der, og de kastet sig til jorden for ham.

¹⁴И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

¹⁵Da sa Josef til dem: Hvad er det for noget I har gjort? Visste I ikke at en mann som jeg kan spå?

¹⁵И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?

¹⁶Og Juda sa: Hvad skal vi svare min herre? Hvad skal vi si, og hvad skal vi rettferdiggjøre oss med? Gud har funnet dine tjeneres misgjerning; se, vi er min herres træler, både vi og den som begeret blev funnet hos.

¹⁶Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

¹⁷Men han sa: Det være langt fra mig å gjøre slikt! Den mann som begeret blev funnet hos, han skal være min træl, men dra I andre i fred op til eders far!

¹⁷Но [Иосиф] рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

¹⁸Da gikk Juda frem til ham og sa: Hør mig, herre! La din tjener få tale et ord for min herres ører, og la ikke din vrede optendes mot din tjener; for du er som Farao selv.

¹⁸Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

¹⁹Min herre spurte sine tjenere: Har I far eller bror?

¹⁹Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

²⁰Da sa vi til min herre: Vi har en gammel far, og han har en ung sønn, som er født i hans alderdom; hans bror er død, og han er alene igjen efter sin mor, og hans far har ham så kjær.

²⁰И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

²¹Og du sa til dine tjenere: Før ham ned til mig, så jeg kan få se ham med mine egne øine!

²¹И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

²²Da sa vi til min herre: Gutten kan ikke forlate sin far; for hvis han forlater sin far, da vil hans far dø.

²²И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

²³Men du sa til dine tjenere: Dersom ikke eders yngste bror kommer ned med eder, skal I ikke mere komme for mine øine.

²³А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

²⁴Da vi så kom hjem til din tjener min far, fortalte vi ham hvad min herre hadde sagt

²⁴И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

²⁵Og vår far sa: dra avsted igjen og kjøp litt korn til oss!

²⁵А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

²⁶Da sa vi: Vi kan ikke dra ned, men dersom vår yngste bror er med oss, da vil vi dra ned; for vi kan ikke komme mannen for øie uten at vår yngste bror er med.

²⁶ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

²⁷Men din tjener min far sa til - oss: I vet at min hustru fødte mig to sønner,

²⁷И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

²⁸og den ene gikk bort fra mig, og jeg sa: han er visselig revet ihjel; og jeg har aldri sett ham siden.

²⁸Единият излезе от мене и си рекох: Навярно [звяр] го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

²⁹Tar I nu også denne fra mig, og det møter ham nogen ulykke, så sender I mine grå hår med sorg ned i dødsriket.

²⁹и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

³⁰Skal jeg nu komme hjem til din tjener min far, og gutten, som han henger ved med hele sin sjel, ikke er med oss,

³⁰И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

³¹så blir det hans død med det samme han ser at gutten ikke er med, og vi må sende din tjener vår fars grå hår med sorg ned i dødsriket.

³¹като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

³²For din tjener tok på sig å svare for gutten hos min far og sa: dersom jeg ikke har ham med tilbake til dig, vil jeg være min fars skyldner alle mine dager.

³²Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

³³La derfor din tjener bli i guttens sted som træl hos min herre, men la gutten dra hjem med sine brødre!

³³Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

³⁴For hvorledes skulde jeg dra hjem til min far uten at gutten var med mig? Jeg kunde ikke se på den sorg som vilde komme over min far.

³⁴Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.