¹Dette er det utsagn som profeten Habakuk skuet.

¹Наложеното пророчество, което пророк Авакум [чу] във видение:

²Hvor lenge, Herre, skal jeg ennu rope uten at du hører! Jeg klager for dig over vold - og du frelser ikke.

²До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

³Hvorfor lar du mig skue urett, og hvorledes kan du selv se på slik elendighet? Ødeleggelse og vold har jeg for mine øine; det yppes kiv og opstår tretter.

³Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

⁴Derfor er loven maktesløs, og retten kommer aldri frem; for ugudelige omringer den rettferdige, derfor kommer retten frem forvendt.

⁴Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

⁵Se eder omkring blandt folkene, se og bli forferdet, ja forferdet! For en gjerning gjør jeg i eders dager - I skulde ikke tro den når den blev fortalt.

⁵Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

⁶For se, jeg lar kaldeerne reise sig, det ville og voldsomme folk, som farer frem så vide som jorden når, for å ta i eie boliger som ikke hører det til.

⁶Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

⁷Fryktelig og forferdelig er det; fra sig selv henter det sin rett og sin høihet.

⁷Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

⁸Dets hester er raskere enn leoparder og skarpere til å springe enn ulver om aftenen; dets ryttere sprenger frem, dets ryttere kommer langt borte fra, de flyver som en ørn når den styrter sig over sitt rov.

⁸Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

⁹Alle kommer de for å gjøre voldsverk, de stirrer stridslystne fremad, og de samler fanger som sand.

⁹Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

¹⁰De spotter konger, og fyrster er til latter for dem; de ler av hver festning, de dynger jord op mot den og tar den.

¹⁰Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

¹¹Så stryker de avsted som en vind og farer frem og drar skyld over sig; deres kraft er deres gud.

¹¹Тогава духът му се изменя; Преминава [като завоевател], и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

¹²Er du ikke fra fordums tid Herren min Gud, min Hellige? Vi skal ikke dø. Herre! Til å fullbyrde dom har du satt dem. Du vår klippe! Til å straffe har du gitt dem fullmakt.

¹²Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да [извършат Твоите] съдби [над нас]; И Ти Могъщи си ги поставил за [наше] наказание.

¹³Du som er ren av øine, så du ikke kan se på ondt* og ikke er i stand til å skue på elendighet**! Hvorfor ser du på troløse, hvorfor tier du når den ugudelige tilintetgjør den som er rettferdigere enn han? / {* uten å straffe.} / {** uten å hjelpe.}

¹³Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

¹⁴Du har jo gjort med menneskene som med havets fisker, som med krypet, som ingen herre har!

¹⁴И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

¹⁵Dem alle drar de* op med krok, samler dem i sin not og sanker dem i sitt garn; derfor gleder de sig og jubler. / {* kaldeerne.}

¹⁵[Халдеецът] изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

¹⁶Derfor ofrer de til sin not og brenner røkelse for sitt garn; for de gir dem deres fete lodd og deres kraftige mat.

¹⁶По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

¹⁷Men skal de derfor fremdeles få tømme sin not og uavlatelig slå folkeslag ihjel uten skånsel?

¹⁷Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?