1Når Efra'im talte, blev alle redde; han raget høit op i Israel; da førte han skyld over sig ved å dyrke Ba'al og døde.
1Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.
2Og nu blir de ved å synde og gjøre sig støpte billeder av sitt sølv, avguder efter sin egen forstand, alle sammen håndverkeres arbeid; sådanne er det de taler til - mennesker som ofrer, kysser kalver!
2А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на [Божеството], [Но] [които] всички са дело на художници; [Сами] те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.
3Derfor skal de bli som en morgensky, lik duggen som tidlig svinner bort, lik agner som vinden fører bort fra treskeplassen, og som røk fra et røkfang.
3Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим [губещ се] из комин.
4Men jeg er Herren din Gud fra Egyptens land, og nogen annen Gud enn mig kjenner du ikke, og nogen annen frelser finnes det ikke.
4Но Аз съм Господ твой Бог от [времето когато беше ти в] Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
5Det var jeg som sørget for dig i ørkenen, i det brennhete land.
5Аз съм познал [ходенето] ти в пустинята, В много сухата земя.
6Fordi deres beite var godt, blev de mette; og da de blev mette, ophøiet de sig i sitt hjerte, og så glemte de mig.
6Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.
7Da blev jeg mot dem som en løve; som en leopard lurer jeg ved veien;
7По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
8jeg vil møte dem som en bjørn som ungene er tatt fra, og sønderrive deres hjertes dekke*; jeg vil fortære dem som en løvinne; markens ville dyr skal sønderslite dem. / {* d.e. deres bryst.}
8Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
9Det er blitt til din ødeleggelse, Israel, at du har satt dig op imot mig, jeg som er din hjelp.
9Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
10Hvor er da din konge, at han skulde kunne frelse dig i alle dine byer, og dine dommere, om hvem du sa: Gi mig en konge og fyrster?
10А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
11Jeg gir dig en konge i min vrede, og jeg tar ham bort igjen i min harme.
11Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.
12Efra'ims misgjerning er samlet i en pung, hans synd er gjemt.
12Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
13Veer som hos en fødende kvinne skal komme over ham. Han er en uforstandig sønn; når tiden er der, kommer han ikke frem i modermunnen.
13Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
14Av dødsrikets vold vil jeg fri dem ut, fra døden vil jeg forløse dem. Død! Hvor er din pest? Dødsrike! Hvor er din sott? Anger er skjult for mine øine*. / {* jeg angrer ikke hvad jeg har lovt; 4MO 23, 19.}
14От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти [сила]? [Колкото за това], Аз няма да видя разкайване.
15For han brer frukt*, der han står blandt sine brødre; men det kommer en østenvind, et Herrens vær, som drar op fra ørkenen, og hans brønn blir tom, og hans kilde tørkes ut; den** røver den hele skatt av kostelige ting. / {* 1MO 48, 19; 49, 22.} {** østenvinden, d.e. assyrerne; HSE 4, 19.}
15Ако и да е той плодовит [повече] от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; [Неприятелят] ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
16Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.