¹Si da til eders brødre: Ammi*! Og til eders søstre: Ruhama**! / [HSE 2, 1 er i trykte bøker plassert på slutten av kapittel 1.] {* Du mitt folk!.} {** Du som har fÃ¥tt miskunn! 1PE 2, 10.}

¹Наричайте, [прочее], братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

²Gå i rette med eders mor, gå i rette med henne! For hun er ikke min hustru, og jeg er ikke hennes mann. Få henne til å ta sine horeminer bort fra sitt ansikt og sine utuktige fakter fra sine bryster,

²Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

³forat jeg ikke skal klæ henne naken og stille henne frem som hun var den dag hun blev født, og gjøre henne lik en ørken, et tørt land, og la henne dø av tørst!

³Да не би да я съблека гола, И я изложа както [бе] в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

⁴Og hennes barn vil jeg ikke miskunne mig over; for de er horebarn.

⁴Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

⁵For deres mor har drevet hor, hun som fødte dem, har båret sig skammelig at - hun sa: Jeg vil gå efter mine elskere, de som gir mig mitt brød og mitt vann, min ull og mitt lin, min olje og min vin.

⁵Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

⁶Se, derfor stenger jeg din vei med torner; jeg reiser en mur foran henne, så hun ikke finner sine stier;

⁶Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

⁷når hun løper efter sine elskere, skal hun ikke nå dem, når hun søker dem, skal hun ikke finne dem. Da skal hun si: Jeg vil vende tilbake til min første mann; for dengang hadde jeg det bedre enn nu.

⁷Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

⁸Hun skjønte ikke at det var jeg som gav henne kornet og mosten og oljen, og som gav henne sølv og gull i mengdevis, som de brukte til Ba'al.

⁸И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

⁹Derfor vil jeg ta mitt korn tilbake, når dets tid kommer, og min most, når tiden er inne, og jeg vil ta bort min ull og mitt lin, som tjener til å skjule hennes blusel.

⁹Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

¹⁰Ja, nu vil jeg avdekke hennes visne kropp for hennes elskeres øine, og ingen skal rive henne ut av min hånd.

¹⁰И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

¹¹Og jeg vil gjøre ende på all hennes glede, hennes fester, hennes nymåner og hennes sabbater og alle hennes høitider.

¹¹И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

¹²Og jeg vil ødelegge hennes vintre og hennes fikentre, hvorom hun har sagt: De er min horelønn, som mine elskere har gitt mig. Og jeg vil gjøre dem til skog, og markens dyr skal ete dem.

¹²Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

¹³Og jeg vil hjemsøke henne for de dager da hun brente røkelse for Ba'alene og prydet sig med nesering og halssmykke og gikk efter sine elskere, men glemte mig, sier Herren.

¹³И ще я накажа за дните, [които посвещаваше] на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

¹⁴Se, derfor vil jeg lokke henne og føre henne ut i ørkenen og tale vennlig til henne,

¹⁴Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

¹⁵og så snart hun kommer derfra, vil jeg gi henne hennes vingårder igjen og gjøre Akors dal* til en håpets dør for henne; og hun skal takke der**, som i sin ungdoms dager, som den dag hun drog op fra Egyptens land. / {* JOS 7, 24. 26.} {** hun skal takke Herren for de velgjerninger hvormed han i Kana'an mottar henne.}

¹⁵И [още] от там ще й дам [ханаанските] лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

¹⁶Og det skal skje på den dag, sier Herren, at du skal rope: Min mann! Og du skal ikke mere rope til mig: Min Ba'al!

¹⁶В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.

¹⁷Og jeg vil ta Ba'alenes navn bort fra hennes munn, og de skal ikke mere nevnes ved navn.

¹⁷Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.

¹⁸Og jeg vil den dag gjøre en pakt for dem med markens dyr og himmelens fugler og jordens kryp; og bue og sverd og krig vil jeg sønderbryte og utrydde av landet, og jeg vil la dem bo i trygghet.

¹⁸В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, [и ги махна] от земята, Ще ги населя в безопасност.

¹⁹Og jeg vil trolove mig med dig for evig tid; jeg vil trolove mig med dig i rettferdighet og rett, i miskunhet og barmhjertighet,

¹⁹И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.

²⁰og jeg vil trolove mig med dig i trofasthet, og du skal kjenne Herren.

²⁰Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.

²¹Og det skal skje på den dag at jeg vil bønnhøre, sier Herren, jeg vil bønnhøre himmelen, og den skal bønnhøre jorden,

²¹И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,

²²og jorden skal bønnhøre kornet og mosten og oljen, og de skal bønnhøre Jisre'el.

²²И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.

²³Og jeg vil plante henne* for mig i landet og miskunne mig over Lo-Ruhama, og jeg vil si til Lo-Ammi: Du er mitt folk, og det skal svare: Min Gud! / {* Israel}

²³И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат [всеки един]: Ти си мой Бог.