¹Utsagn om Babel, som Esaias, Amos' sønn, mottok i et syn.

¹[Пророчество] за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

²Reis et banner på et bart fjell, rop høit til dem, vink med hånden at de kan dra inn gjennem voldsherrenes porter!

²Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

³Jeg har opbudt mine innvidde menn og kalt mine helter til å tjene min vrede, mine stolte, jublende skarer.

³Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за [да извършат волята на] гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

⁴Hør! Bulder på fjellene som av et stort folk! Hør! Brak av kongeriker, av sammenstrømmende folkeslag! Herren, hærskarenes Gud, mønstrer sin krigshær.

⁴Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

⁵De kommer fra et land langt borte, fra himmelens ende, Herren og hans vredes redskaper, for å ødelegge hele jorden.

⁵Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

⁶Skrik og jamre eder! For Herrens dag er nær; den kommer som en ødeleggelse fra den Allmektige.

⁶Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

⁷Derfor blir alle hender slappe og hvert menneskehjerte smelter.

⁷Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

⁸Og de forferdes; veer og smerter griper dem, som den fødende kvinne vrir de sig; fulle av redsel ser de på hverandre, deres ansikter blusser som ildsluer.

⁸Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

⁹Se, Herrens dag kommer, fryktelig og full av harme og brennende vrede, for å gjøre jorden til en ørk og utslette dens syndere;

⁹Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

¹⁰for himmelens stjerner og dens strålende stjernebilleder skal ikke la sitt lys skinne; solen er mørk når den går op, og månen skinner ikke.

¹⁰Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

¹¹Jeg vil hjemsøke jorden for dens ondskap og de ugudelige for deres misgjerning, og jeg vil gjøre ende på de overmodiges stolthet og kue voldsmenns tross.

¹¹Ще накажа света за злината [им], И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

¹²Jeg vil gjøre folk sjeldnere enn fint gull og mennesker sjeldnere enn gull fra Ofir.

¹²Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората [да са по-скъпи] от офирското злато.

¹³Derfor vil jeg ryste himmelen, og jorden skal beve og fare op fra sitt sted ved Herrens, hærskarenes Guds harme og på hans brennende vredes dag.

¹³Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

¹⁴Og det skal skje: Som et jaget rådyr, likesom får som ingen samler, skal de vende sig, hver til sitt folk, og fly hver til sitt land.

¹⁴Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

¹⁵Hver den som treffes, skal gjennembores, og hver den som gripes, skal falle for sverdet.

¹⁵Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

¹⁶Deres små barn skal knuses for deres øine; deres hus skal plyndres, og deres kvinner skjendes.

¹⁶Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

¹⁷Se, jeg egger mot dem mederne, som ikke akter sølv og ikke har lyst til gull,

¹⁷Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

¹⁸og deres buer feller guttene; over fosteret i mors liv forbarmer de sig ikke, med barn har deres øie ingen medynk.

¹⁸Но [с] лъковете [си] ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

¹⁹Og med Babel, rikenes smykke, kaldeernes stolte pryd, skal det gå som da Gud omstyrtet Sodoma og Gomorra.

¹⁹И [с] Вавилон, славата на царствата, Красивият [град], с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

²⁰Det skal aldri mere reise sig igjen, og ingen skal bo der fra slekt til slekt; ingen araber skal slå op sitt telt der, og ingen hyrde la sin hjord hvile der.

²⁰Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

²¹Men ørkenens dyr skal hvile der, og dets hus skal være fulle av ugler, og strutser skal bo der, og raggete troll hoppe omkring der.

²¹Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

²²Og ville hunder skal tute i dets forlatte borger, og sjakaler i vellystens slotter. Snart kommer dets tid, og dets dager skal ikke forlenges.

²²Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните [им] палати; И времето [да му стане това] скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.