¹Se, Herren tømmer jorden og legger den øde; han omskifter dens skikkelse og adspreder dem som bor på den.

¹Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

²Da går det presten som folket, herren som trælen, fruen som trælkvinnen, selgeren som kjøperen, låntageren som långiveren, ågerkaren som hans skyldner.

²И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача [с] лихва, така и на оня, който му дава [с] лихва.

³Tømmes, ja tømmes skal jorden og plyndres, ja plyndres; for Herren har talt dette ord.

³Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

⁴Jorden sørger og visner bort; jorderike sykner og visner bort; de ypperste av dem som bor på jorden, sykner bort.

⁴Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

⁵Og jorden er vanhelliget under dem som bor på den; for de har krenket lovene, overtrådt budet, brutt den evige pakt.

⁵Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

⁶Derfor fortærer forbannelse jorden, og de som bor på den, må bøte; derfor brenner jordboerne, og det blir bare få mennesker igjen.

⁶Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

⁷Mosten visner, vintreet sykner bort; alle de som før var så hjerteglade, sukker nu.

⁷Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

⁸Det er forbi med gleden ved trommenes lyd, det er slutt med de jublendes larm; det er forbi med gleden ved citarens klang.

⁸Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

⁹De drikker ikke lenger vin under sang; besk er den sterke drikk for dem som drikker den.

⁹Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

¹⁰Nedbrutt er den øde by; stengt er hvert hus, så ingen kan gå inn.

¹⁰Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

¹¹På gatene lyder klagerop over vinen; all glede er borte, landets fryd er blitt landflyktig.

¹¹Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

¹²Tilbake i byen er bare ødeleggelse, og porten er slått i stumper og stykker.

¹²В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

¹³For således skal det gå til blandt folkene på jorden som når oliven slåes ned, som ved efterhøsten, når vinhøsten er forbi.

¹³Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на [плода паднал при] отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

¹⁴De*, de skal opløfte sin røst og rope med fryd; over Herrens herlighet jubler de fra havet. / {* de som er blitt igjen.}

¹⁴Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

¹⁵Ær derfor Herren, I som bor i Østens land; ær Herrens, Israels Guds navn, I som bor på havets øer*! / {* Vesten.}

¹⁵Затова прославете Господа в източните страни, [Прославете] името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

¹⁶Fra jordens ytterste kant hører vi lovsanger: Ære være den Rettferdige! Men jeg sier: Jeg forgår, jeg forgår, ve mig! Røvere røver, ja, røvere røver og plyndrer.

¹⁶От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

¹⁷Gru og grav og garn over dig, du som bor på jorden!

¹⁷Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

¹⁸Og det skal skje at den som flyr for den grufulle larm, skal falle i graven, og den som kommer op av graven, skal fanges i garnet; for slusene i det høie er åpnet, og jordens grunnvoller skjelver.

¹⁸Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

¹⁹Jorden brister, ja, den brister; jorden revner, ja, den revner; jorden rystes, ja, den rystes.

¹⁹Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

²⁰Jorden skal rave som den drukne og svinges hit og dit som en hengekøi, og dens misgjerning skal gynge på den, og den skal falle og ikke reise sig mere.

²⁰Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

²¹På den tid skal Herren hjemsøke himmelens hær i det høie og jordens konger nede på jorden;

²¹И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

²²og de skal samles sammen som fanger i hulen og settes fast i fengslet, og langt om lenge skal de få sin straff.

²²И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

²³Og månen skal blyges, og solen skamme sig; for Herren, hærskarenes Gud, er konge på Sions berg og i Jerusalem, og for hans eldstes øine er det herlighet.

²³Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.