¹På den dag skal denne sang synges i Juda land: En sterk by har vi, frelse setter han til mur og vern.

¹В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

²Lat op portene, så et rettferdig folk kan gå inn, et folk som holder fast ved sin troskap.

²Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

³Den som har et grunnfestet sinn, ham lar du alltid ha fred, for til dig setter han sin lit.

³Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

⁴Sett eders lit til Herren til alle tider! For i Herren, Israels Gud, har vi en evig klippe.

⁴Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁵For han har nedbøiet dem som bodde i det høie, den kneisende stad; han støtte den ned, ja støtte den ned til jorden, slo den ned i støvet.

⁵Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁶Den blev trådt under føtter, under de elendiges føtter, de ringes steg.

⁶Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

⁷Den rettferdiges sti er jevn; du jevner den rettferdiges vei.

⁷Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

⁸På dine dommers vei, Herre, ventet vi dig også; til ditt navn og ditt minne stod vår sjels attrå.

⁸Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата [ни] е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

⁹Med min sjel lengtes jeg efter dig om natten, og med min ånd søkte jeg dig. For så snart dine dommer rammer jorden, lærer jordboerne rettferdighet.

⁹С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби [се вършат] на земята Жителите на света се учат правда.

¹⁰Dersom den ugudelige får nåde, så lærer han ikke rettferdighet; i rettvishets land gjør han urett, og han ser ikke Herrens høihet.

¹⁰Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; [Даже] в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

¹¹Herre! Høit opløftet var din hånd, men de så det ikke; de fikk se din nidkjærhet for folket og blev til skamme; ja, ild fortærte dine fiender.

¹¹Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

¹²Herre! Du skal hjelpe oss til fred; for alt det vi har gjort, har du utrettet for oss.

¹²Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

¹³Herre vår Gud! Andre herrer enn du har hersket over oss; ved dig alene priser vi ditt navn.

¹³Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

¹⁴Døde blir ikke levende, dødninger står ikke op*; derfor hjemsøker og ødelegger du dem og gjør hvert minne om dem til intet. / {* nemlig til dette liv. 5MO 32, 26. JBS 18, 17. SLM 9, 7; 88, 11 fg. OSP 10, 7.}

¹⁴Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

¹⁵Du øker folket, Herre! Du øker folket og viser din herlighet; du flytter alle landets grenser langt ut.

¹⁵Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

¹⁶Herre! I nøden søkte de dig; de opsendte stille bønner da din tukt kom over dem.

¹⁶Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна [молитва, когато] наказанието Ти бе върху тях.

¹⁷Likesom en fruktsommelig kvinne vrir sig og skriker i sine veer når hun skal føde, således gikk det oss for din vredes skyld, Herre!

¹⁷Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

¹⁸Vi var fruktsommelige, vi vred oss; men da vi fødte, var det bare vind; frelse gav vi ikke landet, og ingen blev født til å bo på jorden.

¹⁸Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха [пред нас] жителите на света.

¹⁹Dine døde skal bli levende, mine lik skal opstå; våkn op og juble, I som bor i støvet! For dugg over grønne urter er din dugg, og jorden gir dødninger tilbake til livet.

¹⁹Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

²⁰Gå, mitt folk, gå inn i dine kammer og lukk dørene efter dig! Skjul dig et lite øieblikk, inntil vreden går over!

²⁰Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

²¹For se, Herren går ut fra sitt sted for å hjemsøke jordboerne for deres misgjerning, og jorden skal la det blod som er utøst på den, komme for dagen og ikke mere dekke sine drepte.

²¹Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.