¹Ve Ariel*, Ariel, du by hvor David slo leir! Legg år til år, la høitidene gå sin rundgang! / {* Guds løve (JES 33, 7); så kalles her Jerusalem.}

¹Горко на Ариил {Т.е., Огнище Божие.}, Ариил, Града гдето Давид се засели! Притурете година на година, Празниците нека се изреждат в кръга си,

²Da vil jeg gjøre det trangt for Ariel, og der skal være sorg og jammer; men så skal det* bli mig et virkelig Ariel. / {* Jerusalem.}

²Тогава Аз ще притесня Ариил, И ще има в него тъга и скръб, И той ще Ми бъде [наистина] като огнище Божие.

³Jeg vil slå leir rundt omkring dig, og jeg vil kringsette dig med vaktposter og bygge voller mot dig.

³И ще поставя стан околовръст против тебе, Ще те обсадя с могили. И ще издигна кули против тебе.

⁴Da skal du tale lavmælt fra jorden, og fra støvet skal du mumle frem dine ord; og din røst skal lyde fra jorden likesom fra en dødningemaner, og fra støvet skal din tale hviskes.

⁴И ти ще бъдеш повален, ще говориш из земята; Говоренето ти ще бъде ниско из пръстта. И гласът ти из земята ще бъде както на запитвач на зли духове, И говоренето ти ще бъде шепот из пръстта.

⁵Men så skal dine fienders mengde bli som fint støv, og voldsmennenes flokk som fykende agner, og det skal skje i et øieblikk, med ett.

⁵А множеството на неприятелите ти ще бъде като ситен прах, И множеството на насилниците ти като дребна плява, която се отвява; Да! това ще стане внезапно в един миг.

⁶Fra Herren, hærskarenes Gud, skal det komme en hjemsøkelse med bulder og brak og veldige drønn, hvirvelvind og storm og fortærende ildslue.

⁶Ще има посещение от Господа на Силите С гръм, с трус и с голям шум, С буря и вихрушка и с поглъщащ огнен пламък.

⁷Og mengden av alle de hedningefolk som strider mot Ariel, skal bli som en drøm, et syn om natten, alle de som strider mot det og dets borg, og som trenger inn på det.

⁷И множеството на всичките народи, Които воюват против Ариил, Да! всички, които воюват против него и против крепостите му, И ония, които го притесняват, Ще бъдат като сън, като нощно видение.

⁸Og det skal gå som når den sultne drømmer og synes han eter, men når han våkner, da er han tom, og som når den tørste drømmer og synes han drikker, men når han våkner, se, da er han matt, og hans sjel blir maktløs; således skal det gå alle de mange hedningefolk som strider mot Sions berg.

⁸И както гладният сънува ясно, че яде, Но, като се събуди, душата му е празна, Или както жадният сънува ясно, че пие, Но, като се събуди, ето той е примрял, и душата му има охота, Така ще бъдат множествата на всичките народи, Които воюват против сионския хълм.

⁹Stirr på hverandre og bli forvirret! Stirr eder blinde, og vær blinde! I er drukne, men ikke av vin; I raver, men ikke av sterk drikk.

⁹Стойте смаяни и почудете се, Заслепете себе си и ослепейте; Те са пияни, но не от вино, Политат, но не от спиртно питие.

¹⁰For Herren har utøst over eder en dyp søvns ånd, og han har tillukket eders øine, profetene, og tildekket eders hoder, seerne.

¹⁰Защото Господ изля на вас дух на дълбок сън, И затвори очите ви: пророците, И помрачи първенците ви: гледачите.

¹¹Og således er synet av alt dette blitt eder likesom ordene i en forseglet bok; gir en den til en som skjønner skrift, og sier: Les dette! så sier han: Jeg kan ikke, for den er forseglet.

¹¹И всяко [пророческо] видение стана за вас Като думите на запечатано писмо, Което дават на някого, който е грамотен, И казват: Я прочети това; А той казва: Не мога, защото е запечатано;

¹²Eller en rekker boken til en som ikke skjønner skrift, med de ord: Les dette! så sier han: Jeg skjønner ikke skrift.

¹²Тогава дават писмото на някого, който не е грамотен. И казват: Я прочети това; А той казва: Не съм грамотен.

¹³Og Herren sier: Fordi dette folk holder sig nær til mig med sin munn og ærer mig med sine leber, men holder sitt hjerte langt borte fra mig, og deres frykt for mig er et menneskebud som de har lært,

¹³Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават [при Мене] с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,

¹⁴se, derfor vil jeg bli ved å gå underlig frem mot dette folk, underlig og forunderlig, og dets vismenns visdom skal forgå, og dets forstandige menns forstand skal skjule sig.

¹⁴Затова, ето, ще пристъпя да направя чудно дело между тия люде, Да! чудно и странно дело; И мъдростта на мъдрите им ще изчезне, И разумът на разумните ще се скрие.

¹⁵Ve dem som vil skjule i det dype for Herren hvad de har fore, og hvis gjerninger skjer i mørke, og som sier: Hvem ser oss, og hvem kjenner oss?

¹⁵Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?

¹⁶Hvor forvendte I er! - Er pottemakeren å akte som hans ler, så verket kunde si om ham som gjorde det: Han har ikke gjort mig, og det som er laget, si om ham som laget det: Han skjønner det ikke?

¹⁶Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?

¹⁷Ennu bare en liten stund, så skal Libanon bli til fruktbar mark, og den fruktbare mark aktes som skog.

¹⁷Не ли след твърде малко време още Ливан ще се обърне в плодородно поле, И плодородното поле ще се счита като лес?

¹⁸Og på den dag skal de døve høre bokens ord, og ut fra mulm og mørke skal de blindes øine se,

¹⁸И в оня ден глухите ще чуят думи [като се четат] из книга, И очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината.

¹⁹Og de saktmodige skal glede sig enn mere i Herren, og de fattige blandt menneskene skal fryde sig i Israels Hellige;

¹⁹Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа, И сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев.

²⁰for det er forbi med voldsmannen, og det er ute med spotteren, og utryddet blir alle de som er årvåkne til å gjøre urett,

²⁰Защото страшният изчезна, присмивачът се изгуби, И всички, които дебнеха [случай да вършат] беззаконие, се изтребиха, -

²¹de som gjør et menneske til synder for et ords skyld og legger snarer for den som hevder retten på tinget, og som ved løgn bøier retten for den rettferdige.

²¹Които изкарват човека виновен в съдебното дело, И поставят примка за онзи, който изобличава в портата, И с лъжа изкарват крив праведния.

²²Derfor sier Herren så til Jakobs hus, Herren som forløste Abraham: Nu skal Jakob ikke bli til skamme, og nu skal hans åsyn ikke blekne;

²²Затова Господ, Който е изкупил Авраама, така казва за Якововия дом; Яков няма вече да се посрами, Нито лицето му вече ще побледнее;

²³for når han og hans barn ser mine henders gjerning i sin midte, så skal de hellige mitt navn, og de skal hellige Jakobs Hellige, og Israels Gud skal de frykte.

²³Но когато той - [ще каже], чадата му - видят делото на ръцете Ми всред себе си, Те ще осветят името Ми; Да! ще осветят Светия Яковов, И ще се боят от Бога Израилев.

²⁴Og de hvis ånd fór vill, skal lære forstand, og de knurrende skal ta imot lærdom.

²⁴Също и ония, които са заблудили духом, ще се вразумят, И които са роптаели, ще приемат поука,