¹Ved den tid blev Esekias dødssyk; da kom profeten Esaias, Amos' sønn, inn til ham og sa til ham: Så sier Herren: Beskikk ditt hus! For du skal dø og ikke leve lenger.

¹В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

²Da vendte Esekias sitt ansikt mot veggen og bad til Herren

²Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

³og sa: Akk, Herre! kom dog i hu at jeg har vandret for ditt åsyn i trofasthet og med helt hjerte og gjort hvad godt er i dine øine! Og Esekias gråt høit.

³Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

⁴Da kom Herrens ord til Esaias, og det lød så:

⁴Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

⁵Gå og si til Esekias: Så sier Herren, din far Davids Gud: Jeg har hørt din bønn, jeg har sett dine tårer; se, jeg legger femten år til din alder.

⁵Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

⁶Og jeg vil redde dig og denne by av assyrerkongens hånd, og jeg vil verne denne by.

⁶И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

⁷Og dette skal du ha til tegn fra Herren på at Herren vil holde det han nu har lovt:

⁷И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

⁸Se, jeg lar solskivens skygge, som er gått ned med solen på Akas' solskive, gå ti streker tilbake. Og solen gikk tilbake ti av de streker den var gått ned.

⁸ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

⁹En sang, skrevet av Judas konge Esekias da han hadde vært syk, men hadde kommet sig av sin sykdom:

⁹Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

¹⁰Jeg sa: I mine rolige dager må jeg gå bort gjennem dødsrikets porter; jeg må bøte med resten av mine år.

¹⁰Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

¹¹Jeg sa: Jeg skal ikke se Herren, Herren i de levendes land jeg skal ikke skue mennesker mere blandt dem som bor i det stille.

¹¹Рекох: Няма да видя [вече] Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека [Като съм] между ония, които престанаха да живеят.

¹²Min bolig blir rykket op og ført bort fra mig som en hyrdes telt; jeg har rullet mitt liv sammen lik en vever, fra trådendene skjærer han* mig av; fra dag til natt gjør du det av med mig. / {* Gud.}

¹²Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

¹³Jeg fikk min sjel til å være stille inntil morgenen; som en løve knuser han alle mine ben; fra dag til natt gjør du det av med mig.

¹³Успокоявах се до сутринта; [но] той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

¹⁴Som en svale, som en trane, således klynket jeg, jeg kurret som en due; matte så mine øine mot det høie: Herre! Jeg er redd, gå i borgen for mig!

¹⁴Като ластовица [или] жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха [от гледане] нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

¹⁵Hvad skal jeg si? Han har både sagt mig det, og han har gjort det*; stille vil jeg vandre alle mine år efter min sjels bitre smerte. / {* JES 38, 4 fg.}

¹⁵Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

¹⁶Herre! Ved dem* lever mennesket, og ved dem blir alt min ånds liv opholdt; så gjør mig frisk og la mig leve! / {* ved dine ord; 5MO 8, 3. MTT 4, 4.}

¹⁶Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

¹⁷Se, til fred blev mig det bitre, ja det bitre, og kjærlig drog du min sjel op av tilintetgjørelsens grav; for du kastet alle mine synder bak din rygg.

¹⁷Ето, [излезе за моя] мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

¹⁸For ikke priser dødsriket dig, ikke lover døden dig; ikke venter de som farer ned i graven, på din trofasthet.

¹⁸Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

¹⁹De levende, de levende, de priser dig, som jeg idag; en far lærer sine barn om din trofasthet.

¹⁹Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата [си] Твоята вярност.

²⁰Herren er rede til å frelse mig, og på mine strengeleker vil vi spille alle vårt livs dager i Herrens hus.

²⁰Господ е [близо] да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

²¹Esaias sa at de skulde hente en fikenkake og legge den som plaster på bylden, så han kunde bli frisk igjen.

²¹А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и [царят] ще оздравее.

²²Esekias sa*: Hvad skal jeg ha til tegn på at jeg skal gå op til Herrens hus? / {* da han hadde hørt det som er sagt i JES 38, 6, men før han hadde hørt det som er sagt i JES 38, 7.}

²²Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?