¹Den rettferdige omkommer, og det er ikke nogen som legger sig det på hjerte, og fromme menn rykkes bort, uten at nogen akter på at den rettferdige rykkes bort før ulykken kommer.

¹Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат [от земята], без да размисли някой, Че праведният се отнема преди [да дойде] злото.

²Han går inn til fred; de hviler på sine leier alle de som går sin vei rett frem.

²Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

³Men kom hit, I trollkvinnens barn, I horkarls og horkvinnes yngel!

³А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

⁴Hvem gjør I eder lystige over? Mot hvem lukker I munnen op og rekker tungen ut? Er I ikke selv overtredelsens yngel, løgnens avkom,

⁴С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

⁵I som er optendt av brynde ved terebintene, under hvert grønt tre, som slakter barn i dalene, under bergkløfters tak?

⁵Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

⁶Bekkens glatte stener* er din del; de, ja de er din lodd; også for dem utøste du drikkoffer og bar frem matoffer - skulde jeg gi mig tilfreds med dette? / {* som de drev avgudsdyrkelse med.}

⁶Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

⁷På høie, mektige fjell redet du ditt leie; også der steg du op for å ofre slaktoffer.

⁷На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

⁸Og bak døren og dørstolpen satte du ditt minnetegn*; du vendte dig bort fra mig, klædde dig naken og steg op, gjorde ditt leie bredt og tinget dig lønn av dem**; du elsket samleiet med dem, du så deres blusel. / {* 5MO 6, 9; 11, 20.} / {** avgudene.}

⁸Зад вратите и стълбовете [им] си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

⁹Og du drog til kongen med olje, og du kom med mange velluktende salver, og du sendte dine bud langt bort, og du steg dypt ned, like til dødsriket.

⁹Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

¹⁰På din lange ferd blev du trett; allikevel sa du ikke: Jeg gir tapt! Du fant ny kraft i din hånd; derfor blev du ikke svak.

¹⁰Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

¹¹Hvem var du redd for og fryktet, siden du gav dig over til løgnen og ikke kom mig i hu og ikke la dig det på hjerte? Er det ikke så: Jeg har tidd helt fra fordums tid, og mig fryktet du derfor ikke?

¹¹И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да [Ме] съхраняваш в сърцето си? Не е ли [защото] Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

¹²Jeg vil kunngjøre din rettferdighet og dine gjerninger, og de skal ikke gagne dig.

¹²Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

¹³Når du skriker, så la din flokk [av avguder] redde dig! Nei, en vind skal løfte dem op alle sammen, et vindpust skal feie dem bort; men den som tar sin tilflukt til mig, han skal arve landet og ta mitt hellige berg i eie.

¹³Когато извикаш, нека те отърват сбирщината [на идолите] ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

¹⁴Og det skal bli sagt: Bygg, bygg, rydd vei! Ta hvert støt bort fra mitt folks vei!

¹⁴И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

¹⁵For så sier den Høie, den Ophøiede, han som troner evindelig, og hvis navn er hellig: I det høie og hellige bor jeg, og hos den som er sønderknust og nedbøiet i ånden, for å gjenoplive de nedbøiedes ånd og gjøre de sønderknustes hjerte levende.

¹⁵Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

¹⁶For ikke til evig tid går jeg i rette, og ikke for alle tider er jeg vred; for da måtte ånden vansmekte for mitt åsyn, de sjeler som jeg har skapt.

¹⁶Защото няма да се съдя [с човеците] вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже [тогаз] биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

¹⁷For Israels syndige begjærlighets skyld blev jeg vred og slo ham, jeg skjulte mitt åsyn og var vred, og han gikk bortvendt på sitt hjertes vei.

¹⁷Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

¹⁸Hans veier har jeg sett, og jeg vil læge ham, og jeg vil lede ham og gi ham og hans sørgende trøst.

¹⁸Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

¹⁹Herren skaper lebers grøde*; fred, fred for fjern og nær, sier han, og jeg læger ham. / {* lov og pris; HEB 13, 15. JES 52, 7. EFE 2, 17.}

¹⁹Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, [Ще река]: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

²⁰Men de ugudelige er som det oprørte hav; det kan ikke være stille, og dets bølger skyller op skarn og dynd.

²⁰А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

²¹Det er ingen fred for de ugudelige, sier min Gud.

²¹Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.