¹Dette er det ord som kom til Jeremias fra Herren:

¹Словото, което дойде към Еремия от Господа и рече:

²Så sier Herren, Israels Gud: Skriv alle de ord jeg har talt til dig, i en bok!

²Така говори Господ Израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.

³For se, dager kommer, sier Herren, da jeg gjør ende på mitt folks, Israels og Judas, fangenskap, sier Herren, og fører dem tilbake til det land jeg gav deres fedre, så de kan ta det i eie.

³Защото, ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен людете Си Израил и Юда, казва Господ; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят.

⁴Og dette er de ord Herren har talt om Israel og Juda:

⁴И ето думите, които Господ говори за Израил и за Юда:

⁵Så sier Herren: Et redselsrop har vi hørt; der er frykt og ingen fred.

⁵Защото така казва Господ: Чухме шум на треперене; Страх има, а не мир.

⁶Spør og se efter om en mann føder! Hvorfor ser jeg hver mann med hendene på sine lender, lik en fødende kvinne, og hvorfor er alle åsyn forandret og blitt bleke?

⁶Попитайте сега и вижте, Мъж ражда ли? [Тогава] защо гледам всеки мъж С ръцете си на кръста, като жена, която ражда, И лицата на всичките пребледнели?

⁷Ve! Stor er den dag, det er ingen som den, og en trengselstid er det for Jakob; men han skal bli frelst fra den.

⁷Горко! защото велик е оня ден, Подобен нему не е бивал; Именно той е време на утеснението на Якова; Но ще бъде избавен от него.

⁸Og det skal skje på den dag, sier Herren, hærskarenes Gud, da vil jeg bryte hans* åk og ta det av din nakke, og dine bånd vil jeg rive i stykker, og fremmede skal ikke mere holde dig i trældom. / {* fiendens.}

⁸В оня ден, казва Господ на Силите, Ще строша хомота му от врата ти, Ще разкъсам оковите ти, И чужденци няма вече да го поробват;

⁹Og de skal tjene Herren sin Gud og David sin konge, som jeg vil opreise for dem.

⁹Но ще слугуват на Господа своя Бог, И на царя си Давида, Когото ще им въздигна.

¹⁰Frykt ikke, du min tjener Jakob, sier Herren, og reddes ikke, Israel! For se, jeg frelser dig fra det fjerne land og din ætt fra deres fangenskaps land, og Jakob skal vende tilbake og leve i ro og være trygg, og ingen skal forferde ham.

¹⁰Затова не бой се, служителю Мой Якове, казва Господ, Нито се страхувай, Израилю; Защото, ето, ще те избавя от далечната страна, И потомството ти от земята гдето са пленени; И Яков, като се върне, ще се успокои и си почине, И не ще има кой да го плаши.

¹¹For jeg er med dig, sier Herren, og jeg vil frelse dig; jeg vil gjøre ende på alle de folk som jeg har adspredt dig iblandt; bare dig vil jeg ikke gjøre ende på; jeg vil tukte dig med måte; men helt ustraffet vil jeg ikke la dig være.

¹¹Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя; Понеже при все, че ще довърша всичките народи, гдето съм те разпръснал, Тебе, обаче, не ща да довърша; Но ще те накажа с мярка. А не [мога] да те изкарам съвсем невинен.

¹²For så sier Herren: Ubotelig er din skade, ulægelig ditt sår.

¹²Защото така казва Господ: Смазването ти е неизцелимо, Раната ти тежка.

¹³Ingen tar sig av din sak, så han klemmer ditt sår ut; lægedom, plaster finnes ikke for dig.

¹³Няма кой да ходатайствува за тебе, За да бъдеш превързан; Ти нямаш целителни лекове.

¹⁴Alle dine elskere har glemt dig, de spør ikke efter dig; for jeg har slått dig som en fiende slår, som den grusomme tukter, fordi din misgjerning er mangfoldig, dine synder tallrike.

¹⁴Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; Защото те нараних с рана като от неприятел, С наказание от жесток човек, Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха.

¹⁵Hvorfor skriker du over din skade, over at din smerte er ubotelig? Fordi din misgjerning er mangfoldig, dine synder tallrike, har jeg gjort dette mot dig.

¹⁵Защо викаш за смазването си И понеже болката ти е неизцелима? Поради многото твои беззакония, И понеже греховете ти се умножиха, [За тая причина] ти сторих това.

¹⁶Derfor skal alle de som eter dig, bli ett, og alle de som er dine fiender, dra bort i fangenskap, alle sammen, og de som plyndrer dig, skal bli plyndret, og alle dem som røver dig, vil jeg gjøre til rov.

¹⁶Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, И всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; Още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, И всички, които те обират, ще ги предам на обир.

¹⁷For jeg vil legge forbinding på dig og læge dine sår, sier Herren; for de kaller dig den bortdrevne, Sion som ingen spør efter.

¹⁷Защото ще ти възстановя здравето, И ще те изцеля от раните ти, казва Господ, Понеже те нарекох отхвърлен, и казаха: Това е Сион, за когото никой не го е грижа.

¹⁸Så sier Herren: Se, jeg gjør ende på fangenskapet for Jakobs telt og forbarmer mig over hans boliger; byen skal bygges på sin haug, og palasset skal stå på sitt rette sted.

¹⁸Така казва Господ: Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри, И ще се смиля за жилищата му; [Всеки] град ще се съгради на своята грамада [развалини], И палатът {Т.е., вероятно, храма.} ще се възстанови както е бил по-напред.

¹⁹Og det skal lyde lovsang fra dem, og rop av glade mennesker; jeg vil gjøre dem tallrike, og de skal ikke bli færre; jeg vil ære dem, og de skal ikke bli aktet ringe.

¹⁹И от тях ще изхожда благодарение И глас на ония, които се веселят; И Аз ще ги умножа, та няма да се умалят, Ще ги прославя и не ще се унижат.

²⁰Og hans* sønner skal være som i fordums tid, og hans menighet skal stå fast for mitt åsyn, og jeg vil hjemsøke alle dem som undertrykker ham. / {* Jakobs; JER 30, 18.}

²⁰Чадата им ще бъдат както по-напред, И тяхното събрание ще се утвърди пред Мене; И ще накажа всички, които ги угнетяват.

²¹Og hans herlige* skal være av hans egen ætt, og hans hersker** utgå av hans midte, og jeg vil la ham komme nær, og han skal trede frem for mig; for hvem vil ellers våge sitt liv og komme mig nær? sier Herren. / {* Messias; MIK 5, 1.} / {** Messias; MIK 5, 1.}

²¹Първенецът им ще бъде от тях, И управителят им ще произлезе изсред тях; Аз ще го направя да се приближава, И той ще се приближава до Мене; Защото кой е този, който е утвърдил сърцето си, Да се приближи до Мене? казва Господ.

²²Og I skal være mitt folk, og jeg vil være eders Gud.

²²И вие ще Ми бъдете люде, И Аз ще ви бъда Бог.

²³Se, Herrens storm, hans vrede farer ut, en rivende stormvind; den hvirvler over hodet på de ugudelige.

²³Ето, ураган от Господа, Неговата ярост, излезе, Вихрушка, която помита; Ще избухне върху главата на нечестивите.

²⁴Herrens brennende vrede skal ikke vende tilbake før han har utført og fullbyrdet sitt hjertes tanker; i de siste dager skal I forstå det.

²⁴Пламенният гняв на Господа няма да се върне догдето Той не извърши, И догдето не изпълни, намеренията на сърцето Си; В последните дни вие ще разберете това.