¹Om Moab. Så sier Herren, hærskarenes Gud, Israels Gud: Ve over Nebo, for det er ødelagt; Kirjata'im er blitt til skamme, det er inntatt; festningen er blitt til skamme og slått med redsel.

¹За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, [защото] биде превзет; Мисгав се посрами, [защото] биде разтрошен.

²Med Moabs ry er det forbi; i Hesbon legger de op onde råd mot det: Kom, la oss utrydde det, så det ikke mere er et folk! Også du Madmen skal bli målløs, efter dig skal sverdet fare.

²Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, [като казаха]: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

³Det lyder skrik fra Horona'im: herjing og stor ødeleggelse.

³Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

⁴Moab er ødelagt; dets barn opløfter skrik.

⁴Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

⁵For gråtende går de opover bakken til Luhut; på veien ned til Horona'im høres angstfulle klagerop over ødeleggelsen.

⁵Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на [жертвите на] разрушение.

⁶Fly, redd eders liv! Bli som hjelpeløse mennesker i ørkenen!

⁶Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

⁷Fordi du satte din lit til dit gods og dine skatter, skal også du bli hærtatt, og Kamos skal gå i fangenskap, hans prester og hans høvdinger alle sammen.

⁷Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

⁸Og en ødelegger skal komme over hver by, og ingen by skal gå fri; dalen skal gå til grunne og sletten bli ødelagt, som Herren har sagt.

⁸И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

⁹Gi Moab vinger! For i flyvende fart skal det dra ut, og dets byer skal bli til en ørken, så ingen bor i dem.

⁹Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

¹⁰Forbannet være den som gjør Herrens gjerning med lathet, og forbannet være den som holder sitt sverd fra blod!

¹⁰Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

¹¹Moab har levd i ro fra sin ungdom av; det har ligget stille på sin berme og er ikke blitt tappet om fra kar til kar og er ikke gått i fangenskap; derfor har det beholdt sin smak, og dets duft er ikke forandret.

¹¹Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал [като вино] на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

¹²Se, derfor skal dager komme, sier Herren, da jeg sender det vintappere, og de skal legge det på hell og tømme dets kar og knuse dets krukker.

¹²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

¹³Da skal Moab ha skam av Kamos, likesom Israels hus hadde skam av Betel, som de satte sin lit til.

¹³И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

¹⁴Hvorledes kan I si: Vi er helter og djerve krigsmenn?

¹⁴Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

¹⁵Moab blir ødelagt, og de stiger op i dets byer, og dets utvalgte unge menn stiger ned for å slaktes, sier kongen, hvis navn er Herren, hærskarenes Gud.

¹⁵Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха [да бъдат] заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

¹⁶Moabs nød er nær, og dets ulykke kommer hastig.

¹⁶Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

¹⁷Ha medynk med det, alle I som bor rundt omkring det, og alle I som kjenner dets navn! Si: Hvor det er blitt knekket, det sterke spir, den herlige stav!

¹⁷Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

¹⁸Stig ned fra din herlighet og sett dig i et tørt land, du Dibons datter som bor i byen! For Moabs ødelegger stiger op imot dig, han ødelegger dine festninger.

¹⁸Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно [място]; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

¹⁹Still dig ved veien og se ut, du som bor i Aroer! Spør de flyktende og undkomne, si: Hvad har hendt?

¹⁹Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

²⁰Moab er blitt til skamme, for det er knust. Hyl og skrik! Kunngjør ved Arnon at Moab er ødelagt!

²⁰Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

²¹Dommen er kommet over slettelandet, over Holon og over Jahsa og over Mofa'at

²¹Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

²²og over Dibon og over Nebo og over Bet-Diblata'im

²²Девон, Нево и Вет-девлатаим,

²³og over Kirjata'im og over Bet-Gamul og over Bet-Meon

²³Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

²⁴og over Kerijot og over Bosra og over alle byene i Moabs land, fjernt og nær.

²⁴Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

²⁵Moabs horn er avhugget, og dets arm er brutt, sier Herren.

²⁵Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

²⁶Gjør det drukkent, fordi det har ophøiet sig mot Herren! Moab skal velte sig i sitt spy og bli til latter, det også.

²⁶Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

²⁷Eller var ikke Israel til latter for dig? Eller er det grepet blandt tyver, siden du ryster på hodet så ofte du taler om det?

²⁷Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

²⁸Forlat byene og bo på fjellet, I Moabs innbyggere, og bli lik duen som bygger rede på den andre siden av kløftens gap!

²⁸Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

²⁹Vi har hørt om Moabs veldige overmot, om dets storaktighet, dets overmot, dets opblåsthet og dets stolte hjerte.

²⁹Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

³⁰Jeg kjenner dets overmot, sier Herren, og dets tomme skryt; tomhet er det de har gjort.

³⁰Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

³¹Derfor jamrer jeg over Moab, over hele Moab klager jeg; over mennene i Kir-Heres må en sukke.

³¹Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

³²Som Jaser gråter, gråter jeg over dig, du Sibmas vintre! Dine kvister gikk ut over havet, de nådde like til Jasers hav; over din frukthøst og din vinhøst faller en ødelegger.

³²О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

³³Og glede og fryd blir borte fra den fruktbare mark og fra Moabs land, og på vinen i persekarene gjør jeg ende; ingen skal trede persen med frydeskrik; det lyder frydeskrik som ikke er frydeskrik* / {* d.e. det lyder frydeskrik fra de seierrike fiender, ikke fra høstfolkene; JER 51, 14.}

³³Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче [грозде] с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

³⁴Det lyder skrik fra Hesbon like til El'ale, ja like til Jahas, fra Soar til Horona'im, den treårige kvige; for også Nimrims vann blir til ørkener.

³⁴Поради вопъла на Есевон, [който стигна] до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

³⁵Og jeg utrydder av Moab, sier Herren, hver den som stiger op på en haug og brenner røkelse for sine guder.

³⁵При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

³⁶Derfor klager mitt hjerte likesom fløiter over Moab, mitt hjerte klager likesom fløiter over mennene i Kir-Heres; derfor går det til grunne det som Moab har samlet sammen, dets opsparte gods.

³⁶Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

³⁷For hvert hode er skallet og hvert skjegg avraket; på alle hender er det flenger og om lendene sekk.

³⁷Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

³⁸På alle Moabs tak og på dets gater er hele folket bare veklage; for jeg har knust Moab lik et kar som ingen bryr sig om, sier Herren.

³⁸По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

³⁹Hvor forferdet det er, hvor de hyler! Se hvorledes Moab vender ryggen til! Hvor det er blitt til skamme! Moab blir til latter og til en forferdelse for alle dem som bor rundt omkring det.

³⁹Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

⁴⁰For så sier Herren: Se, han* flyver som en ørn og breder sine vinger ut over Moab. / {* Nebukadnesar. JER 49, 22.}

⁴⁰Защото така казва Господ: Ето, [неприятелят] ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

⁴¹Byene blir inntatt, borgene blir stormet, og Moabs kjemper blir på den dag til mote som en kvinne i barnsnød.

⁴¹Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

⁴²Og Moab ødelegges, så det ikke mere er et folk, fordi det har ophøiet sig mot Herren.

⁴²И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

⁴³Gru og grav og garn over dig, du Moabs innbygger, sier Herren.

⁴³Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

⁴⁴Den som flyr for gruen, skal falle i graven, og den som kommer op av graven, skal fanges i garnet; for jeg lar hjemsøkelsens år komme over Moab, sier Herren.

⁴⁴Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

⁴⁵I Hesbons skygge står flyktninger uten kraft; for det farer ild ut fra Hesbon og en lue fra Sihon, og den fortærer Moabs kinn og ufreds-ættens isse.

⁴⁵Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните [борци].

⁴⁶Ve dig, Moab! Fortapt er Kamos' folk; for dine sønner føres bort i fengsel og dine døtre i fangenskap.

⁴⁶Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

⁴⁷Men i de siste dager vil jeg gjøre ende på Moabs fangenskap, sier Herren. Her ender dommen over Moab.

⁴⁷Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.