¹I landet Us var det en mann som hette Job; han var en ulastelig og rettskaffen mann, som fryktet Gud og vek fra det onde.

¹Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

²Han fikk syv sønner og tre døtre,

²И родиха му се седем сина и три дъщери.

³og han eide syv tusen får og tre tusen kameler og fem hundre par okser og fem hundre aseninner og hadde en stor mengde tjenere; han var mektigere enn alle Østens barn.

³А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; [имаше] и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

⁴Hans sønner pleide å holde gjestebud på hver sin dag i hver sitt hus, og de sendte da bud til sine tre søstre og innbød dem til å ete og drikke sammen med dem.

⁴И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго [от тях] на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

⁵Og så ofte en omgang av disse gjestebud var til ende, sendte Job bud efter dem og helliget dem; han stod tidlig op om morgenen og ofret brennoffer, ett for hver av dem; for Job sa: Kanskje mine sønner har syndet og sagt Gud farvel i sitt hjerte. Således gjorde Job alltid.

⁵И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за [чадата си] та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

⁶Så hendte det en dag at Guds sønner kom og stilte sig frem for Herren, og blandt dem kom også Satan.

⁶А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

⁷Og Herren sa til Satan: Hvor kommer du fra? Satan svarte Herren: Jeg har faret og flakket omkring på jorden.

⁷И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

⁸Da sa Herren til Satan: Har du gitt akt på min tjener Job? For det er ingen på jorden som han - en ulastelig og rettskaffen mann, som frykter Gud og viker fra det onde.

⁸После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

⁹Men Satan svarte Herren: Mon Job frykter Gud for intet?

⁹А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

¹⁰Har du ikke hegnet om ham og om hans hus og om alt som hans er, på alle kanter? Hans henders gjerning har du velsignet, og hans hjorder har bredt sig vidt utover i landet.

¹⁰Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

¹¹Men rekk bare ut din hånd og rør ved alt som hans er! Da vil han visselig si dig farvel like i ditt ansikt.

¹¹Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

¹²Da sa Herren til Satan: Se, alt som hans er, er i din hånd; men mot ham selv må du ikke rekke ut din hånd. Så gikk Satan bort fra Herrens åsyn.

¹²И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

¹³Så hendte det en dag mens hans sønner og døtre åt og drakk vin i den eldste brors hus,

¹³И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

¹⁴da kom det et bud til Job og sa: Oksene pløide, og aseninnene beitet tett ved;

¹⁴дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

¹⁵da kom sabeerne over dem og tok dem, og drengene hugg de ned med sverdet, og bare jeg alene slapp unda, så jeg kunde melde dig det.

¹⁵савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁶Mens han ennu talte, kom en annen og sa: Guds ild fór ned fra himmelen og rammet småfeet og drengene og brente dem op, bare jeg alene slapp unda, så jeg kunde melde dig det.

¹⁶Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁷Mens han ennu talte, kom en annen og sa: Kaldeerne delte sig i tre flokker og overfalt kamelene og tok dem, og drengene hugg de ned med sverdet, og bare jeg alene slapp unda, så jeg kunde melde dig det.

¹⁷Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁸Mens han ennu talte, kom en annen og sa: Dine sønner og døtre åt og drakk vin i den eldste brors hus;

¹⁸Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

¹⁹da kom det med ett en sterk storm fra hin side ørkenen og støtte mot alle fire hjørner av huset, så det falt sammen over de unge folk, og de omkom, og bare jeg alene slapp unda, så jeg kunde melde dig det.

¹⁹ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата[ ти] та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

²⁰Da reiste Job sig og sønderrev sin kappe og klipte håret av sitt hode og kastet sig ned på jorden og tilbad

²⁰Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

²¹og sa: Naken kom jeg av min mors liv, og naken skal jeg vende dit tilbake. Herren gav, og Herren tok; Herrens navn være lovet!

²¹И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

²²Under alt dette syndet Job ikke, og han lastet ikke Gud for det som hadde hendt ham.

²²Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.