¹Støt i basun på Sion og blås alarm på mitt hellige berg, alle som bor i landet, beve! For Herrens dag kommer - den er nær,

¹Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,

²en dag med mørke og mulm, en dag med skyer og skodde, utbredt over fjellene som morgenrøde - et stort og sterkt folk, som det ikke har vært make til fra fordums tid og heller ikke siden kommer make til gjennem årene, fra slekt til slekt.

²Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, [Бързащ] като зората, която се разпростира върху планините; [Идат] люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.

³Foran det fortærer ild, og efter det brenner lue; som Edens have er landet foran det, og efter det er det en øde ørken, og det er intet som slipper unda det.

³Огън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.

⁴Som hester er det å se til, og som ryttere løper de avsted.

⁴Видът им е като вида на коне; И тичат като конници.

⁵Det lyder som larm av vogner når de hopper over fjelltoppene, det lyder som når ildsluen fortærer halm, de er som et sterkt folk, rustet til krig.

⁵Като тропот от колесници [се чува ]Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като [шум] [на] силни люде опълчени на бой.

⁶Folkeslag skjelver for det; alle ansikter blir blussende røde*. / {* JES 13, 8.}

⁶Пред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.

⁷Som helter løper de avsted, som krigsmenn stiger de op på murene; de drar frem hver sin vei og bøier ikke av fra sine stier.

⁷Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.

⁸De trenger ikke hverandre til side; de går frem hver på sin egen vei; mellem kastespyd styrter de frem og stanser ikke i sitt løp.

⁸Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И [даже] като падат около оръжията Не спират вървежа си.

⁹I byen vanker de om, på muren løper de, i husene stiger de op, gjennem vinduene går de inn som tyver.

⁹Спускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.

¹⁰Foran dem skjelver jorden og ryster himmelen; sol og måne sortner, og stjernene holder op å lyse.

¹⁰Земята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.

¹¹Og Herren lar sin røst høre foran sin fylking, for hans hær er såre stor, og sterk er den som fullbyrder hans ord; for stor er Herrens dag og såre forferdelig - hvem kan utholde den?

¹¹И Господ издава гласа Си пред [тая] Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?

¹²Men endog nu, sier Herren, vend om til mig med hele eders hjerte og med faste og gråt og klage,

¹²Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;

¹³og sønderriv eders hjerte og ikke eders klær, og vend om til Herren eders Gud! For han er nådig og barmhjertig, langmodig og rik på miskunnhet, og han angrer det onde.

¹³И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.

¹⁴Hvem vet? Han torde vende om og angre og la en velsignelse bli igjen efter sig, til matoffer og drikkoffer for Herren eders Gud.

¹⁴Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, [Колкото] за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?

¹⁵Støt i basun på Sion, tillys en hellig faste, utrop en festforsamling!

¹⁵Затръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;

¹⁶Samle folket, tillys en hellig sammenkomst, kall de gamle sammen, samle de små barn, endog dem som dier morsbryst! La brudgommen gå ut av sitt rum og bruden av sitt kammer!

¹⁶Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;

¹⁷Mellem forhallen og alteret skal prestene, Herrens tjenere, stå gråtende og si: Spar, Herre, ditt folk, og overgi ikke din arv til vanære, så hedninger får råde over den! Hvorfor skal de si blandt folkene: Hvor er deres Gud?

¹⁷Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?

¹⁸Da blir Herren nidkjær for sitt land, og han sparer sitt folk.

¹⁸Тогава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.

¹⁹Og Herren svarer og sier til sitt folk: Se, jeg sender eder korn og most og olje, så I blir mette; og jeg vil ikke mere overgi eder til vanære blandt hedningene.

¹⁹И Господ рече в отговор на людете Си: Ето, Аз ще ви пратя житото, Виното и маслото, та ще се наситите от тях, И няма вече да ви направя за позор между народите;

²⁰Og fienden fra Norden vil jeg drive langt bort fra eder og jage ham avsted til et tørt og øde land, hans fortropp til havet i øst og hans baktropp til havet i vest; og det skal stige op en stank fra ham, en motbydelig lukt; for altfor store ting har han tatt sig fore.

²⁰Но ще отдалеча от вас северната [язва], И ще я оттласна в безводна и пуста земя, С предната й страна към източното море, А западната й страна към западното море; И воня ще възлезе от нея, И смрад ще се издигне от нея, Защото е извършила надути работи.

²¹Frykt ikke, du land! Fryd dig og vær glad! For store ting har Herren gjort.

²¹Не бой се, земьо; радвай се и весели се; Защото Господ извърши велики дела.

²²Frykt ikke, I markens dyr! For ørkenens beitemarker grønnes, trærne bærer sin frukt, fikentreet og vintreet gir sin kraft.

²²Не се плашете, полски животни; Защото пасищата на целината поникват, Защото дървото ражда плода си, Смоковницата и лозата дават силата си.

²³Og I, Sions barn, fryd og gled eder i Herren eders Gud! For han gir eder læreren til rettferdighet; og så sender han regn ned til eder, høstregn og vårregn, først*. / {* JOE 3, 1.}

²³Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада, И веселете се в Господа вашия Бог; Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, И ви наваля дъжд - есенен и пролетен - В първия [месец].

²⁴Treskeplassene blir fulle av korn, og persekarene flyter over av most og olje.

²⁴Гумната ще се напълнят с жито, И линовете ще се преливат с вино и масло.

²⁵Og jeg godtgjør eder de år da vrimleren åt op alt, og slikkeren og skaveren og gnageren, min store hær, som jeg sendte mot eder.

²⁵И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът, Изедникът, пръгът, и лапачът, Моята голяма войска, която пратих между вас.

²⁶Og I skal ete og bli mette og prise Herrens, eders Guds navn, han som har stelt så underfullt med eder, og mitt folk skal aldri i evighet bli til skamme.

²⁶И ще ядете изобилно и ще се наситите, И ще хвалите името на Господа вашия Бог, Който е постъпвал чудесно с вас; И людете Ми няма никога да се посрамят.

²⁷Og I skal kjenne at jeg bor midt i Israel, og at jeg er Herren eders Gud, og ingen annen; og mitt folk skal aldri i evighet bli til skamme.

²⁷И ще познаете, че Аз съм всред Израиля, И че съм Господ вашият Бог, и че няма друг; И людете Ми няма никога да се посрамят.

²⁸И след това Ще излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения;

²⁹Още и на слугите и на слугините Ще изливам Духа Си в ония дни.

³⁰И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълбове от дим.

³¹Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.

³²И всеки, който призове името Господно ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.