¹Da de nu fikk høre dette alle kongene som bodde vestenfor Jordan, i fjellbygdene og i lavlandet og på hele kysten av det store hav til midt for Libanon - hetittene og amorittene, kana'anittene, ferisittene, hevittene og jebusittene -

¹А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан [сиреч], хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците,

²da samlet de sig alle som én for å stride mot Josva og Israel.

²събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля.

³Men da innbyggerne i Gibeon hørte hvad Josva hadde gjort med Jeriko og Ai,

³А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай,

⁴da gikk de på sin side frem med list: De tok avsted og gav sig ut for sendebud; de la utslitte sekker på sine asener og utslitte, sprukne og bøtede vinsekker;

⁴постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища[ та ги туриха] на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино,

⁵de tok utslitte og lappede sko på sine føtter og hadde utslitte klær på sig, og alt brødet de hadde til reisekost, var tørt og smuldret.

⁵и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал.

⁶Således drog de til Josva i leiren ved Gilgal og sa til ham og Israels menn: Vi kommer fra et land langt borte; gjør nu en pakt med oss!

⁶Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас.

⁷Da sa Israels menn til hevittene: Kanskje bor I her midt iblandt oss; hvorledes kan vi da gjøre nogen pakt med eder?

⁷Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас?

⁸Da sa de til Josva: Vi vil være dine tjenere. Og Josva sa til dem: Hvem er I, og hvor kommer I fra?

⁸А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете?

⁹De svarte: Dine tjenere kommer fra et land langt, langt borte, for Herrens, din Guds navns skyld; for vi har hørt ryktet om ham og alt det han har gjort i Egypten,

⁹А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет,

¹⁰og alt det han har gjort med begge amoritter-kongene østenfor Jordan, Sihon, kongen i Hesbon, og Og, kongen i Basan, som bodde i Astarot.

¹⁰и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

¹¹Derfor sa våre eldste og alle vårt lands innbyggere til oss: Ta reisekost med eder og gå dem i møte og si til dem: Vi vil være eders tjenere; gjør nu en pakt med oss!

¹¹За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас.

¹²Her ser I vårt brød; det var varmt da vi tok det med oss hjemmefra til reisekost den dag vi drog avsted til eder, men se nu hvor tørt og smuldret det er!

¹²Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал.

¹³Og her ser I våre vinsekker; de var nye da vi fylte dem, men nu er de sprukket! Og her ser I våre klær og våre sko; de er blitt utslitt på denne lange, lange reise.

¹³Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път.

¹⁴Da tok mennene og smakte på deres reisekost; men Herren spurte de ikke til råds.

¹⁴Тогава [израилтяните] приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха.

¹⁵Og Josva tilsa dem fred og gjorde pakt med dem om at de skulde få leve; og menighetens høvdinger tilsvor dem det.

¹⁵Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха.

¹⁶Men da tre dager var gått efterat de hadde gjort pakt med dem, fikk de vite at de hørte hjemme der i nærheten og bodde midt iblandt dem.

¹⁶А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях;

¹⁷For da Israels barn brøt op, kom de den tredje dag til deres byer; det var Gibeon og Hakkefira og Be'erot og Kirjat-Jearim.

¹⁷и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

¹⁸Men Israels barn slo dem ikke ihjel, fordi menighetens høvdinger hadde tilsvoret dem fred ved Herren, Israels Gud. Da knurret hele menigheten mot høvdingene;

¹⁸Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

¹⁹men alle høvdingene sa til hele menigheten: Vi har tilsvoret dem fred ved Herren, Israels Gud, og nu kan vi ikke legge hånd på dem.

¹⁹Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях.

²⁰Således vil vi gjøre med dem: Vi vil la dem få leve, forat det ikke skal komme vrede over oss for den eds skyld som vi har svoret dem.

²⁰Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде [Божият] гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме.

²¹Høvdingene sa altså til dem*: De skal få leve. Så blev de vedhuggere og vannbærere for hele menigheten, således som høvdingene hadde sagt til dem*. / {* Israels menighet.}

²¹Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили.

²²Da kalte Josva dem for sig og sa til dem: Hvorfor narret I oss og sa: Vi bor langt, langt borte fra eder, og så bor I midt iblandt oss?

²²Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?

²³Derfor skal I nu være forbannet; ingen av eder skal slippe for å være træl og hugge ved og bære vann til min Guds hus.

²³Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, [които да бъдат] и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.

²⁴De svarte Josva og sa: Dine tjenere hadde fått vite at Herren din Gud hadde sagt til Moses, sin tjener, at han vilde gi eder hele landet og utrydde alle landets innbyggere for eder; da blev vi så redde for at I skulde ta vårt liv; derfor gjorde vi dette.

²⁴А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.

²⁵Men nu er vi i din hånd; gjør med oss som det er godt og rett i dine øine!

²⁵Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.

²⁶Og han gjorde således* med dem; han reddet dem av Israels barns hånd, så de ikke slo dem ihjel; / {* JOS 9, 21.}

²⁶Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.

²⁷men Josva gjorde dem på den samme dag til vedhuggere og vannbærere for menigheten og for Herrens alter, på det sted han vilde utvelge, og det har de vært til denne dag.

²⁷И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, [както са] и до днес.