¹Det var en mann fra Efra'imfjellene som hette Mika.

¹Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

²Han sa til sin mor: De elleve hundre sekel sølv* som blev tatt fra dig, og som du har uttalt forbannelse over, så også jeg hørte på det - disse penger er hos mig; det er jeg som har tatt dem. Da sa hans mor: Velsignet være du, min sønn, av Herren! / {* DMR 16, 5.}

²Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори [клетвата] като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

³Så gav han sin mor de elleve hundre sekel sølv tilbake; men hans mor sa: Disse penger vier jeg nu til Herren og overgir dem til min sønn, forat han kan gjøre et utskåret billede med et støpt fotstykke til, og nu gir jeg dig dem tilbake.

³И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

⁴Han gav da pengene tilbake til sin mor; og hans mor tok to hundre sekel sølv og gav det til en gullsmed, og for disse penger gjorde han et utskåret billede med et støpt fotstykke; det var siden i Mikas hus.

⁴Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха [поставени] в дома на Михея.

⁵Og mannen Mika hadde et gudshus, og han hadde gjort en livkjortel og husguder og hadde vidd en av sine sønner til prest for sig.

⁵И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

⁶I de dager var det ingen konge i Israel; hver mann gjorde hvad rett var i hans øine.

⁶В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

⁷Der var en ung mann fra Betlehem i Juda; han var en levitt av dem som hørte til i Juda stamme, og der bodde han som fremmed.

⁷И имаше един момък от Витлеем Юдов, [град] на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

⁸Denne mann drog bort fra sin by, fra Betlehem i Juda, for å ta ophold hvor det kunde falle sig; og han kom på sin vandring til Efra'imfjellene, til Mikas hus.

⁸Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери [място], и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

⁹Mika sa til ham: Hvor kommer du fra? Han svarte: Jeg er en levitt fra Betlehem i Juda og er nu på vandring for å ta ophold hvor jeg finner leilighet.

⁹И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря [място].

¹⁰Da sa Mika til ham: Bli hos mig og vær far og prest for mig! Så vil jeg gi dig ti sekel sølv om året og holde dig med klær og kost. Da gikk levitten inn til ham.

¹⁰И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

¹¹Og levitten samtykket i å bli hos mannen, og den unge mann var for ham som en av hans egne sønner.

¹¹И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

¹²Mika innvidde levitten, og den unge mann blev hans prest; og han blev boende i Mikas hus.

¹²И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

¹³Og Mika sa: Nu vet jeg at Herren vil gjøre vel imot mig siden jeg har fått en levitt til prest.

¹³Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.