¹Dengang sang Debora og Barak Abinoams sønn, denne sang:

¹В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: -

²Lov Herren, fordi fyrstene i Israel gikk først i striden fordi folket møtte villig frem!

²За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.

³Hør, I konger! Lytt til, I høvdinger! Jeg - jeg vil synge om Herren; jeg vil lovsynge Herren, Israels Gud.

³Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.

⁴Herre, da du gikk ut fra Se'ir, da du skred frem fra Edoms mark, da bevet jorden, himlene dryppet, skyene dryppet av vann.

⁴Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.

⁵Fjellene skalv for Herrens åsyn, Sinai der borte skalv for Herrens, Israels Guds åsyn.

⁵Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.

⁶I Samgars, Anats sønns dager, i Jaels dager var stiene øde, de veifarende gikk på krokete stier.

⁶В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.

⁷Det fantes ingen fører i Israel, nei, ingen før jeg, Debora, stod frem, før jeg stod frem, en mor i Israel.

⁷Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.

⁸De valgte nye guder, da var der kamp ved portene; ei såes skjold, ei heller spyd blandt firti tusen i Israel.

⁸Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; [Но] видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля?

⁹Mitt hjerte slår for Israels høvdinger og for dem som villig møtte frem blandt folket. Pris Herren!

⁹Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!

¹⁰Syng, I som rider på lyse aseninner, I som sitter på eders tepper, og I som vandrer på veien!

¹⁰Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!

¹¹Bueskytternes røst lyder ved brønnene; der priser de Herrens rettferdige verk, hans styrelses rettferdige verk i Israel. Dengang steg de ned til portene, Herrens folk.

¹¹Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите [корист.]}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.

¹²Våkn op, våkn op, Debora, våkn op, våkn op, stem i en sang! Stå op, Barak, og før dine fanger i fangenskap, du Abinoams sønn!

¹²Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!

¹³Dengang lød det: Stig ned, du lille flokk, stig ned til heltene, du folk! Herre, stig ned og strid for mig blandt kjempene!

¹³Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.

¹⁴Av Efra'im steg de ned, de som har sin rot på Amaleks fjell; efter dig kom Benjamin blandt dine folk; av Makir steg høvdinger ned, og av Sebulon de som drar frem med hærførerstav,

¹⁴Които са от корена Ефремов, [слязоха] против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.

¹⁵og fyrster i Issakar med Debora, og som Issakar, så Barak; i dalen styrter de avsted i hans følge. Ved Rubens bekker holdtes store rådslagninger.

¹⁵И първенците Исахарови [бяха] с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.

¹⁶Hvorfor blev du sittende mellem fehegnene og hørte på hyrdefløitene? Ved Rubens bekker holdtes store rådslagninger.

¹⁶Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.

¹⁷Gilead - hinsides Jordan blev han i ro, og Dan - hvorfor dvelte han ved skibene? Aser blev sittende ved havets bredd, og ved sine bukter blev han i ro.

¹⁷Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.

¹⁸Sebulon er et folk som ringeakter sitt liv inntil døden, likeså Naftali på sine fjell.

¹⁸Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето,

¹⁹Konger kom, de stred, dengang stred Kana'ans konger ved Ta'anak, ved Megiddos vann; hærfang av sølv fikk de ikke.

¹⁹Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.

²⁰Fra himmelen stred de, stjernene fra sine baner, de stred mot Sisera.

²⁰От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.

²¹Kisons bekk rev dem bort, den eldgamle bekk, Kisons bekk. Skrid frem, min sjel, med kraft!

²¹Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.

²²Da trampet hestenes hover under kjempenes jagende, jagende fart.

²²Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.

²³Forbann Meros, sa Herrens engel, forbann, forbann dets folk, fordi de ikke kom Herren til hjelp, Herren til hjelp blandt kjempene.

²³Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.

²⁴Priset fremfor kvinner være Jael, kenitten Hebers hustru! Fremfor kvinner i telt være hun priset!

²⁴Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени [живеещи] в шатри нека бъде благословена.

²⁵Vann bad han om, melk gav hun ham; i prektig skål bar hun frem fløte.

²⁵Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.

²⁶Sin hånd rekker hun ut efter teltpluggen og sin høire hånd efter arbeidshammeren; hun slår Sisera med hammeren, knuser hans hode, sønderslår og gjennemborer hans tinning.

²⁶Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.

²⁷For hennes føtter seg han ned, falt han, lå han; for hennes føtter seg han ned, falt han; der han seg ned, der lå han fellet.

²⁷При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.

²⁸Gjennem vinduet skuer hun og roper, Siseras mor, ut gjennem gitteret: Hvorfor venter hans vogn med å komme? Hvorfor dveler hans traveres skritt?

²⁸Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?

²⁹De klokeste av hennes fruer svarer henne, og selv gir hun sig svar på sine ord:

²⁹Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си:

³⁰Til visse finner de hærfang og skifter: En kvinne, to kvinner til manns, hærfang av farvede klær for Sisera, hærfang av farvede klær, utsydde klær, én farvet klædning, to utsydde halsduker for hver av de hærtatte kvinner!

³⁰Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на [момите взети в] корист.

³¹Måtte alle dine fiender omkomme således, Herre, og de som elsker ham, være som solen når den går frem i sin kraft! - Og landet hadde ro i firti år.

³¹Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.