1Jeg er den mann som har sett elendighet under hans vredes ris.
1Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2Mig har han ledet og ført i mørke og ikke i lys.
2Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3Bare mot mig vender han atter og atter sin hånd den hele dag.
3Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4Han lot mitt kjøtt og min hud fortæres; han knuste mine ben.
4Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5Han bygget en mur mot mig og omringet mig med bitterhet og møie.
5Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.
6På mørke steder lot han mig bo som de for lenge siden døde.
6Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7Han murte igjen for mig, så jeg ikke kan komme ut; han gjorde mine lenker tunge.
7Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8Om jeg enn ropte og skrek, lukket han sitt øre for min bønn.
8Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9Han tilmurte mine veier med hugne stener, mine stier gjorde han krokete.
9Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10En lurende bjørn var han mot mig, en løve i skjul.
10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11Mine veier gjorde han til avveier, han sønderrev mig og ødela mig.
11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
12Han spente sin bue og stilte mig op til mål for sin pil.
12Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
13Han lot sitt koggers sønner fare inn i mine nyrer.
13Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14Jeg er blitt til latter for alt mitt folk, til en spottesang for dem hele dagen.
14Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15Han mettet mig med bitre urter, han gav mig rikelig malurt å drikke.
15Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16Han knuste mine tenner, han gav mig småsten å ete, han trykte mig ned i asken.
16При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17Du forkastet mig og tok bort min fred; jeg glemte det som godt er,
17Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18og jeg sa: Det er forbi med min kraft og mitt håp til Herren.
18И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.
19Kom i hu min elendighet og min landflyktighet - malurt og galle!
19Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20Min sjel kommer det i hu og er nedbøiet i mig.
20Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21Dette vil jeg ta mig til hjerte, derfor vil jeg håpe:
21[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:
22Herrens miskunnhet er det at det ikke er forbi med oss; for hans barmhjertighet har ennu ikke ende.
22Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23Den er ny hver morgen, din trofasthet er stor.
23Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24Herren er min del, sier min sjel; derfor håper jeg på ham.
24Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
25Herren er god mot dem som bier efter ham, mot den sjel som søker ham.
25Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26Det er godt at en bier i stillhet efter Herrens frelse.
26Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27Det er godt for en mann at han bærer åk i sin ungdom,
27Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28at han sitter ene og tier, når han* legger byrder på ham, / {* Herren.}
28Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.
29at han trykker sin munn i støvet og sier: Kanskje det ennu er håp -
29Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30at han vender sitt kinn til den som slår ham, lar sig mette med hån.
30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31For Herren forkaster ikke til evig tid,
31Защото Господ не отхвърля до века.
32men om han bedrøver, så forbarmer han sig igjen efter sin rike miskunnhet;
32Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33for det er ikke av hjertet han plager eller bedrøver menneskenes barn.
33Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34Når nogen knuser alle jordens fanger under sine føtter,
34Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35bøier mannens rett for den Høiestes åsyn
35Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36eller gjør en mann urett i hans sak - mon Herren ikke ser det?
36Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37Hvem talte så det skjedde, uten at Herren bød det?
37Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38Er det ikke fra den Høiestes munn både de onde og de gode ting utgår?
38Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39Hvorfor klager et menneske som lever? Enhver klage over sin egen synd!
39Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40La oss ransake våre veier og granske dem, og la oss vende om til Herren!
40Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41La oss løfte vårt hjerte og våre hender til Gud i himmelen!
41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:
42Vi har syndet og vært gjenstridige; du har ikke tilgitt.
42Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43Du innhyllet dig i vrede og forfulgte oss; du slo ihjel, du sparte ikke.
43Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44Du innhyllet dig i skyer, så ingen bønn trengte igjennem.
44Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45Til skarn og utskudd gjorde du oss midt iblandt folkene.
45Направил си ни като помия и смет всред племената.
46De spilte op sin munn mot oss alle våre fiender.
46Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47Gru og grav er blitt oss til del, ødeleggelse og undergang.
47Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48Bekker av tårer rinner fra mitt øie fordi mitt folks datter er gått under.
48Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49Mitt øie rinner og har ikke ro, det får ingen hvile,
49Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.
50før Herrens øie ser ned fra himmelen.
50Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51Mitt øie volder min sjel smerte for alle min stads døtres skyld.
51Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52Hårdt jaget de mig som en fugl de som var mine fiender uten årsak.
52Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53De vilde gjøre ende på mitt liv, de vilde kaste mig i brønnen, og de kastet sten på mig.
53Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54Vannene strømmet over mitt hode; jeg sa: Jeg er fortapt.
54Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55Jeg påkalte ditt navn, Herre, fra den dypeste brønn.
55Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56Du hørte min røst; lukk ikke ditt øre for mitt rop, men la mig få lindring!
56Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57Du var nær den dag jeg kalte på dig; du sa: Frykt ikke!
57Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
58Herre, du har ført min sjels sak, du har frelst mitt liv.
58Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59Herre, du har sett den urett jeg har lidt; døm i min sak!
59Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60Du har sett all deres hevn, alle deres onde råd mot mig.
60Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61Du har hørt deres hån, Herre, alle deres onde råd mot mig,
61Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62mine motstanderes tale og deres tanker mot mig den hele dag.
62Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
63Akt på dem når de sitter, og når de står op! De synger spottesanger om mig.
63Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64Du vil gjøre gjengjeld mot dem, Herre, efter deres henders gjerning.
64Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65Du vil legge et dekke over deres hjerte, din forbannelse vil bli dem til del.
65Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66Du vil forfølge dem i vrede og ødelegge dem, så de ikke mere finnes under Herrens himmel.
66Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.