¹De som skrev under på denne med segl forsynte skrivelse, var: stattholderen Nehemias, Hakaljas sønn, og Sedekias,

¹А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,

²Seraja, Asarja, Jirmeja,

²Сераия, Азария, Еремия,

³Pashur, Amarja, Malkia,

³Пасхор, Амария, Мелхия,

⁴Hattus, Sebanja, Malluk,

⁴Хатус, Севания, Малух,

⁵Harim, Meremot, Obadja,

⁵Харим, Меримот, Авдия,

⁶Daniel, Ginneton, Baruk,

⁶Даниил, Ганатон, Варух,

⁷Mesullam, Abia, Mijamin,

⁷Месулам, Авия, Миамин,

⁸Ma'asja, Bilgai og Semaja; dette var prestene;

⁸Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.

⁹og levittene var: Josva, Asanjas sønn, Binnui av Henadads barn og Kadmiel,

⁹Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;

¹⁰og deres brødre: Sebanja, Hodia, Kelita, Pelaja, Hanan,

¹⁰и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,

¹¹Mika, Rehob, Hasabja,

¹¹Михей, Реов, Асавия,

¹²Sakkur, Serebja, Sebanja,

¹²Закхур, Серевия, Севания,

¹³Hodia, Bani og Beninu.

¹³Одия, Ваний и Венину.

¹⁴Og folkets høvdinger var: Paros, Pahat-Moab, Elam, Sattu, Bani,

¹⁴Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,

¹⁵Bunni, Asgad, Bebai,

¹⁵Вуний, Азгад, Вивай,

¹⁶Adonja, Bigvai, Adin,

¹⁶Адония, Вагуй, Адин,

¹⁷Ater, Hiskia, Assur,

¹⁷Атир, Езекия, Азур,

¹⁸Hodia, Hasum, Besai,

¹⁸Одия, Асум, Висай,

¹⁹Harif, Anatot, Nobai,

¹⁹Ариф, Анатот, Невай,

²⁰Magpias, Mesullam, Hesir,

²⁰Магфиас, Месулам, Изир,

²¹Mesesabel, Sadok, Jaddua,

²¹Месизавеил, Садок, Ядуа,

²²Pelatja, Hanan, Anaja,

²²Фелатия, Анан, Анаия,

²³Hosea, Hananja, Hasub,

²³Осия, Анания, Асув,

²⁴Hallohes, Pilha, Sobek,

²⁴Алоис, Филея, Совив,

²⁵Rehum, Hasabna, Ma'aseja,

²⁵Реум, Асавна, Маасия,

²⁶Akia, Hanan, Anan,

²⁶Ахия, Анан, Ганан,

²⁷Malluk, Harim og Ba'ana.

²⁷Малух, Харим и Ваана.

²⁸Resten av folket, prestene, levittene, dørvokterne, sangerne, tempeltjenerne og alle de som hadde skilt sig fra de fremmede folk for å leve efter Guds lov, med hustruer, sønner og døtre, så mange som hadde kunnskap og forstand -

²⁸А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите [и се прилепили] към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,

²⁹alle disse holdt sig til de fornemme blandt sine brødre og svor en dyr ed på at de vilde vandre efter Guds lov, som var gitt ved Guds tjener Moses, og at de vilde holde og gjøre efter alle Herrens, vår Herres bud og lover og forskrifter,

²⁹присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;

³⁰at vi ikke skulde gi våre døtre til de fremmede folk, ei heller ta deres døtre til hustruer for våre sønner,

³⁰и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;

³¹at vi, når de fremmede folk kom med sine varer og alle slags korn for å selge det på sabbaten, ikke skulde kjøpe det av dem på sabbaten eller nogen annen helligdag, og at vi i det syvende år skulde la landet hvile og eftergi alle krav.

³¹и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от [обработването на земята] всяка седма година и от изискването на всеки дълг.

³²Og vi påtok oss den forpliktelse at vi skulde avgi tredjedelen av en sekel årlig til tjenesten i vår Guds hus,

³²Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,

³³til skuebrødene og det daglige matoffer og det daglige brennoffer og til offerne på sabbatene, nymånedagene og høitidene og til takkofferne og til syndofferne som tjente til soning for Israel, og til alt arbeidet i vår Guds hus.

³³за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.

³⁴Og vi, prestene, levittene og folket, kastet lodd om avgivelsen av ved til templet, hvorledes vi år for år til fastsatte tider skulde føre den til vår Guds hus efter våre familier for å brenne den på Herrens, vår Guds alter, som foreskrevet er i loven.

³⁴И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие [помежду си] за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;

³⁵Vi vedtok også år for år å føre førstegrøden av vår jord og de første modne frukter av alle trær til Herrens hus

³⁵и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;

³⁶og de førstefødte av våre sønner og av vår buskap, som foreskrevet er i loven, og å føre det førstefødte av vårt storfe og vårt småfe til vår Guds hus, til prestene som gjør tjeneste i vår Guds hus;

³⁶и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;

³⁷og det første av vårt mel og våre hellige gaver og alle slags trefrukt, most og olje skulde vi føre til prestene, til kammerne i vår Guds hus, og tienden av vår jord til levittene, og levittene skulde selv innkreve tiende i alle de byer hvor vi driver akerbruk.

³⁷и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и [да внасяме] на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.

³⁸Og en prest, en av Arons sønner, skulde være med levittene når de innkrevde tiende, og selv skulde levittene føre tienden av sin tiende op til vår Guds hus, til kammerne i forrådshuset.

³⁸И [някой] свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

³⁹For både Israels barn og Levis barn skulde føre den hellige avgift av kornet, mosten og oljen til kammerne, hvor helligdommens kar er, og hvor de prester som gjør tjeneste, og dørvokterne og sangerne holder til. - Vi skulde ikke svikte vår Guds hus.

³⁹Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.