¹Og Herren talte til Moses og sa:

¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

²Gjør dig to trompeter av sølv; i drevet arbeid skal du gjøre dem. Og du skal bruke dem når menigheten skal kalles sammen, og når leirene skal bryte op.

²Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

³Når der støtes i dem begge, da skal hele menigheten samle sig hos dig ved inngangen til sammenkomstens telt.

³Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

⁴Støtes der bare i den ene, da skal høvdingene, overhodene for Israels tusener, samle sig hos dig.

⁴Ако засвирят само с едната [тръба], тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

⁵Men når I blåser alarm, da skal de leire som ligger mot øst, bryte op.

⁵А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

⁶Og når I blåser alarm annen gang, da skal de leire som ligger mot syd, bryte op. Alarm skal der blåses når de skal bryte op.

⁶и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

⁷Men når menigheten skal kalles sammen, skal I støte i dem og ikke blåse alarm.

⁷А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

⁸Arons sønner, prestene, er det som skal blåse i trompetene. Dette skal være en evig lov for eder, fra slekt til slekt.

⁸И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

⁹Og når I drar i krig i eders land mot fiender som overfaller eder, da skal I blåse alarm med trompetene; og Herren eders Gud skal komme eder i hu, så I skal bli frelst fra eders fiender.

⁹И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

¹⁰Og på eders gledesdager og eders høitider og eders nymånedager skal I støte i trompetene når I ofrer eders brennoffer og eders takkoffer, og de skal minne om eder for eders Guds åsyn; jeg er Herren eders Gud.

¹⁰И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

¹¹Og det skjedde i det annet år i den annen måned, på den tyvende dag i måneden, da løftet skyen sig fra vidnesbyrdets tabernakel,

¹¹Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията [за плочите] на свидетелството.

¹²og Israels barn brøt op og drog i dagsreiser fra Sinai ørken, og skyen lot sig ned i ørkenen Paran.

¹²И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според [реда на] пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

¹³Dette var første gang de brøt op, og det var efter Herrens ord ved Moses.

¹³Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

¹⁴Først brøt Judas barns leir op med sitt banner, hær efter hær, og høvdingen for deres hær var Nahson, Amminadabs sønn.

¹⁴Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

¹⁵Og høvding for Issakars stammes hær var Netanel, Suars sønn.

¹⁵Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

¹⁶Og høvding for Sebulons stammes hær var Eliab, Helons sønn.

¹⁶А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

¹⁷Så blev tabernaklet tatt ned, og Gersons barn og Meraris barn, de som bar tabernaklet, brøt op.

¹⁷Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

¹⁸Så brøt Rubens leir op med sitt banner, hær efter hær, og høvdingen for deres hær var Elisur, Sede'urs sønn.

¹⁸После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

¹⁹Og høvding for Simeons stammes hær var Selumiel, Surisaddais sønn.

¹⁹Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

²⁰Og høvding for Gads stammes hær var Eljasaf, De'uels sønn.

²⁰А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

²¹Så brøt kahatittene op, de som bar de høihellige ting; og før de kom frem, hadde de andre* reist tabernaklet. / {* 4MO 10, 17.}

²¹Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

²²Så brøt Efra'ims leir op med sitt banner, hær efter hær, og høvdingen for deres hær var Elisama, Ammihuds sønn.

²²После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

²³Og høvding for Manasse stammes hær var Gamliel, Pedasurs sønn.

²³Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

²⁴Og høvding for Benjamins stammes hær var Abidan, Gideonis sønn.

²⁴А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

²⁵Så brøt Dans leir op med sitt banner, hær efter hær - de var hele togets baktropp, og høvdingen for deres hær var Akieser, Ammisaddais sønn.

²⁵После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

²⁶Og høvding for Asers stammes hær var Pagiel, Okrans sønn.

²⁶Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

²⁷Og høvding for Naftali stammes hær var Akira, Enans sønn.

²⁷А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

²⁸Således var Israels barn fylket når de brøt op, hær for hær. Så brøt de op,

²⁸Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

²⁹og Moses sa til midianitten Hobab, Re'uels sønn, Moses' svoger: Vi bryter nu op til det sted hvorom Herren har sagt: Jeg vil gi eder det. Kom med oss! Så vil vi gjøre vel imot dig; for Herren har lovt Israel alt hvad godt er.

²⁹В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля.

³⁰Men han svarte: Jeg vil ikke gå med, jeg vil dra hjem til mitt land og min slekt.

³⁰Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

³¹Da sa Moses: Å nei, forlat oss ikke! Du vet jo best hvor vi kan leire oss i ørkenen, og du skal være vårt øie;

³¹А [Моисей] каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

³²går du med oss, da vil vi la dig få godt av det gode som Herren gjør mot oss.

³²И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

³³Så drog de da fra Herrens berg tre dagsreiser frem; og Herrens pakts ark drog foran dem de tre dagsreiser for å søke et hvilested for dem.

³³И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

³⁴Herrens sky var over dem om dagen når de brøt op fra leiren.

³⁴И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

³⁵Og når arken brøt op, sa Moses: Reis dig, Herre, så dine fiender spredes, og de som hater dig, flyr for ditt åsyn!

³⁵И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

³⁶Og når den hvilte, sa han: Kom tilbake, Herre, til Israels titusen tusener!

³⁶А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.