¹Og Herren talte til Moses og sa:

¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

²Send avsted menn for å utspeide Kana'ans land, som jeg nu vil gi Israels barn! En mann for hver fedrenestamme skal I sende; hver av dem skal være en høvding blandt folket.

²Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.

³Da sendte Moses dem fra ørkenen Paran efter Herrens ord; alle var de overhoder for Israels barn.

³И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.

⁴Og dette var deres navn: For Rubens stamme Sammua, Sakkurs sønn,

⁴Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син;

⁵for Simeons stamme Safat, Horis sønn,

⁵от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син;

⁶for Juda stamme Kaleb, Jefunnes sønn,

⁶от Юдовото племе, Халев Ефониевият син;

⁷for Issakars stamme Jigeal, Josefs sønn,

⁷от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син;

⁸for Efra'ims stamme Hosea, Nuns sønn,

⁸от Ефремовото племе, Осия Навиевият син;

⁹for Benjamins stamme Palti, Rafus sønn,

⁹от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син;

¹⁰for Sebulons stamme Gaddiel, Sodis sønn,

¹⁰от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син;

¹¹for Josefs stamme, for Manasse stamme Gaddi, Susis sønn,

¹¹от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син;

¹²for Dans stamme Ammiel, Gemallis sønn,

¹²от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син;

¹³for Asers stamme Setur, Mikaels sønn,

¹³от Асировото племе, Сетур Михаиловият син;

¹⁴for Naftali stamme Nahbi, Vofsis sønn,

¹⁴от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син;

¹⁵for Gads stamme Ge'uel, Makis sønn.

¹⁵от Гадовото племе, Геуил Махиевият син;

¹⁶Dette var navnene på de menn som Moses sendte for å utspeide landet; men Moses gav Hosea, Nuns sønn, navnet Josva.

¹⁶Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус.

¹⁷Og Moses sendte dem for å utspeide Kana'ans land, og han sa til dem: Dra op her til sydlandet og stig op i fjellene

¹⁷Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата,

¹⁸og se hvordan landet er, og om folket som bor der, er sterkt eller svakt, om det er lite eller stort,

¹⁸та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много;

¹⁹og hvordan det land er som det bor i, om det er godt eller dårlig, og hvordan de byer er som det bor i, om det bor i leire eller i festninger,

¹⁹и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени;

²⁰og hvordan jorden er, om den er fet eller mager, om det er trær der eller ikke! Vær ved godt mot og ta med eder av landets frukt! Det var nettop på den tid de første druer blev modne.

²⁰и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

²¹Så drog de da op og utspeidet landet fra ørkenen Sin til Rehob, bortimot Hamat.

²¹И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.

²²De drog op til sydlandet og kom til Hebron; der bodde Akiman, Sesai og Talmai, Anaks barn - Hebron var bygget syv år før Soan i Egypten.

²²После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; [сега]: Сан.}

²³Så kom de til Eskol-dalen; der skar de av en vinranke med en drueklase, og den bar to mann mellem sig på en stang; likeledes tok de granatepler og fikener.

²³И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; [взеха] и нарове и смокини.

²⁴Dette sted blev kalt Eskol-dalen* efter den drueklase som Israels barn skar av der. / {* d.e. drueklasens dal.}

²⁴Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.

²⁵Da firti dager var til ende, vendte de tilbake efter å ha utspeidet landet.

²⁵А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.

²⁶De gikk avsted og fant Moses og Aron og hele Israels barns menighet i ørkenen Paran, i Kades, og gav dem og hele menigheten beskjed om hvad de hadde sett, og viste dem landets frukt.

²⁶И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.

²⁷De fortalte ham og sa: Vi kom til det land du sendte oss til, og det flyter virkelig med melk og honning, og her er dets frukt.

²⁷И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.

²⁸Men det folk som bor i landet, er sterkt, og byene er som festninger og meget store; der så vi også Anaks barn.

²⁸Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.

²⁹Amalekittene bor i sydlandet, og hetittene og jebusittene og amorittene bor i fjellbygdene, og kana'anittene bor ute ved havet og langsmed Jordan.

²⁹Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.

³⁰Men da folket knurret mot Moses, søkte Kaleb å stagge dem og sa: Vi vil dra op og ta landet i eie; vi skal nok få det i vår makt.

³⁰Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.

³¹Men de menn som hadde vært med ham der op, sa: Vi makter ikke å dra op mot det folk; for det er sterkere enn vi.

³¹А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас.

³²Og de talte ille blandt Israels barn om det land de hadde utspeidet, og sa: Det land vi drog igjennem for å utspeide det, er et land som fortærer* sine innbyggere, og alle de vi så der, var høivoksne folk; / {* ved de kriger som føres der.}

³²И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже.

³³der så vi kjempene, Anaks barn av kjempeætten, og mot dem var vi i våre egne øine som gresshopper, og det syntes også de at vi var.

³³Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и [пред тях] нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.