¹Obadias' syn. Så sier Herren, Israels Gud, om Edom: En tidende har vi hørt fra Herren, og et bud er sendt ut blandt hedningefolkene: Stå op og la oss reise oss til strid mot det!

¹Авдиевото видение: - Така казва Господ Иеова за Едом: Чухме известие от Господа И вестител се изпрати при народите [да каже]: Станете, и да се дигнем против него на бой.

²Se, liten vil jeg gjøre dig blandt hedningefolkene; du skal bli dypt foraktet.

²Ето, направих те малък между народите; и си много презрян.

³Ditt hjertes overmot har dåret dig, du som bor i fjellkløfter, i din høie bolig, du som sier i ditt hjerte: Hvem vil styrte mig ned til jorden?

³Измамила те е гордостта на твоето сърце, Тебе, който живееш в цепнатините на канарите, Тебе, чието жилище е на високо, Който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?

⁴Om du bygger høit som ørnen og setter ditt rede blandt stjerner, vil jeg styrte dig ned derfra, sier Herren.

⁴Ако и да се издигнеш като орел И поставиш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, казва Господ.

⁵Om tyver kom til dig eller røvere om natten - å, hvor du blir tilintetgjort! - mon de da vilde stjele mere enn det de trengte? Om det kom til dig folk som vilde høste din vin, vilde de da ikke levne en efterhøst?

⁵Ако дойдеха крадци при тебе, Или разбойници през нощта, (Как биде изтребен ти!) Нямаше ли да заграбят [само] колкото им е доволно? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Нямаше ли да оставят пабирък?

⁶Men hvor blir ikke Esau ransaket, og hans skjulte skatter opsøkt!

⁶Но как е претърсен Исав! Как се откриха скривалищата му!

⁷Like til grensen følger alle dine forbundsfeller dig; dine gode venner sviker dig og får overhånd over dig; de menn som eter ditt brød, legger en snare for dig. Det er ingen forstand hos ham!

⁷Всичките твои съюзни мъже Те изпратиха по пътя ти до границата; Човеците, които бяха в мир с тебе, те измамиха И преодоляха над тебе; Хлябът ти туриха за примка под тебе; А няма разум за да се схване това.

⁸Skal jeg ikke på den dag, sier Herren, gjøre ende på alle vismenn i Edom og all forstand på Esaus berg?

⁸В оня ден, казва Господ, Няма ли да погубя мъдрите от Едом, И благоразумието от Исавовия хълм?

⁹Dine kjemper, Teman, skal bli motløse, så hver mann blir drept og utryddet på Esaus berg.

⁹И твоите военни мъже, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки човек от Исавовите хълмове.

¹⁰For den vold du har gjort mot din bror Jakob, skal skam dekke dig, og du skal bli utryddet til evig tid.

¹⁰Поради насилието, което ти извърши на брата си Якова, Срам ще те покрие, И ще бъдеш изтребен за всегда.

¹¹Den dag da du holdt dig unda, den dag da fremmede bortførte hans gods, og utlendinger gikk inn i hans porter og kastet lodd om Jerusalem, da var også du som en av dem.

¹¹В деня, когато ти стоеше настрана, В деня, когато чужденци заведоха в плен войската му, И чужденци като влязоха в портите му, Хвърлиха жребие за Ерусалим, Тогава и ти беше като един от тях.

¹²Se ikke med skadefryd på din brors dag, på hans ulykkes dag, og gled dig ikke over Judas barn på deres undergangs dag, og lukk ikke din munn så vidt op på trengselens dag!

¹²Обаче, недей гледа [злорадно ]В деня на брата си, В деня на бедствието му; Нито да се радваш за юдейците В деня на загиването им, И да не говориш надменно в деня на угнетението им.

¹³Dra ikke inn gjennem mitt folks port den dag de er i nød, se ikke også du med skadefryd på deres ulykke den dag de er i nød, og legg ikke hånd på deres gods den dag de er i nød,

¹³Недей влиза в портата на людете Ми В деня на бедствието им; Да! не гледай [злорадо] злощастието им В деня на бедствието им; Нито да туриш [ръка] на имота им В деня на бедствието им;

¹⁴og stå ikke på veiskjellet for å utrydde dem av mitt folk som har sloppet unda, og overgi ikke dets flyktninger til fienden på trengselens dag!

¹⁴Недей застава на кръстопътя, За да изтребваш бежанците му, Нито да предадеш останалите от него В деня на угнетението им.

¹⁵For nær er Herrens dag over alle folkene; som du har gjort, skal det gjøres med dig, dine gjerninger skal falle tilbake på ditt eget hode.

¹⁵Защото денят Господен е близо против всичките народи; Както си направил, така ще се направи и на тебе; Постъпките ти ще се върнат на главата ти.

¹⁶For likesom I har drukket på mitt hellige berg, skal alle folkene drikke uten å holde op; de skal drikke i fulle drag og bli som om de aldri hadde vært til.

¹⁶Защото както вие[, намиращи се] на светия Ми хълм, пиехте [от гнева Ми], Така непрестанно ще пият всичките народи; Да! ще пият и ще поглъщат, И ще бъдат като че не са били.

¹⁷Men på Sions berg skal det være en flokk av undslopne, og det skal være hellig; og Jakobs hus skal ta sine eiendommer i eie.

¹⁷А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее [изново] своето наследство.

¹⁸Og Jakobs hus skal bli en ild, og Josefs hus en lue, og Esaus hus skal bli til halm, og de skal sette ild på det og fortære det, og det skal ikke bli nogen tilbake av Esaus hus, for Herren har talt.

¹⁸Якововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

¹⁹Og de som bor i sydlandet, skal ta Esaus berg i eie, og de som bor i lavlandet, skal ta filistrenes land, og de skal ta Efra'ims land og Samarias land i eie, og Benjamin skal ta Gilead,

¹⁹Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин [ще владее] Галаад;

²⁰og de av denne Israels hær som er bortført, skal ta det som finnes av kana'anitter like til Sarepta, og de bortførte fra Jerusalem som er i Sefarad, skal ta sydlandets byer i eie.

²⁰И тая пленена войска на израилтяните [Ще владее земята] на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

²¹Og frelsere skal dra op på Sions berg og dømme Esaus berg, og riket skal høre Herren til.

²¹И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.