¹Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, [Или] си дал ръка за някой чужд,

²Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

³Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

⁴Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

⁵[Догдето не] се отървеш, като сърна от ръката [на ловеца], И като птица от ръката на птицоловец.

⁶Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

⁷Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

⁸Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

⁹До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

¹⁰[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

¹¹Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

¹²Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

¹³Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

¹⁴[Който] има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

¹⁵Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

¹⁶Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

¹⁷Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

¹⁸Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

¹⁹Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

²⁰Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

²¹Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

²²Когато ходиш [наставлението] ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.

²³Защото заповедта [им] е светилник, И наставлението [им] е светлина, И поучителните [им] изобличения са път към живот.

²⁴За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

²⁵Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

²⁶Защото поради блудница [човек изпада в нужда] за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

²⁷Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

²⁸Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

²⁹Така [е с] оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

³⁰[Дори] крадецът не се пропуска [ненаказан, Даже] ако краде да насити душата си, когато е гладен;

³¹И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

³²Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

³³Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.

³⁴Защото ревнуването на мъжа е [една] ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

³⁵Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да [му] дадеш много подаръци.