¹Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

²Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

³Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

⁴Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

⁵Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

⁶Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

⁷Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия [лепва] на себе си петно.

⁸Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

⁹Давай [наставление] на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

¹⁰Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

¹¹Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

¹²Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

¹³Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

¹⁴Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

¹⁵И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, [като им казва:]

¹⁶Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

¹⁷Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

¹⁸Но той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.