1Til sangmesteren, efter Sjeminit*; en salme av David. / {* SLM 6, 1.}
1(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2Frels, Herre! for de fromme er borte, de trofaste er forsvunnet blandt menneskenes barn.
2Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3Løgn taler de, hver med sin næste, med falske leber; med tvesinnet hjerte taler de.
3Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4Herren utrydde alle falske leber, den tunge som taler store ord,
4[На ония], които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5dem som sier: Ved vår tunge skal vi få overhånd, våre leber er med oss, hvem er herre over oss?
5Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност [онзи] когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6For de elendiges ødeleggelses skyld, for de fattiges sukks skyld vil jeg nu reise mig, sier Herren; jeg vil gi dem frelse som stunder efter den.
6Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7Herrens ord er rene ord, likesom sølv som er renset i en smeltedigel i jorden, syv ganger renset.
7Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8Du, Herre, vil bevare dem, du vil vokte dem for denne slekt evindelig.
8При все, че нечестивите ходят [свободно] от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
9Rundt omkring svermer de ugudelige, når skarn er ophøiet blandt menneskenes barn.