¹Til sangmesteren; av David. Dåren sier i sitt hjerte: Det er ikke nogen Gud. Onde, vederstyggelige er deres gjerninger; det er ingen som gjør godt.

¹(По слав. 13). За първия певец. Давидов [псалом. ]Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

²Herren skuer ned fra himmelen på menneskenes barn for å se om det er nogen forstandig, nogen som søker Gud.

²Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³De er alle avveket, alle tilsammen fordervet; det er ingen som gjør godt, enn ikke én.

³Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴Sanser de da ikke, alle de som gjør urett, som eter mitt folk, likesom de eter brød? På Herren kaller de ikke.

⁴Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Господа?

⁵Da forferdes de såre; for Gud er med den rettferdige slekt.

⁵Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁶Gjør bare den elendiges råd til skamme! For Herren er hans tilflukt.

⁶Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁷O, at der fra Sion må komme frelse for Israel! Når Herren gjør ende på sitt folks fangenskap, da skal Jakob fryde sig, Israel glede sig.

⁷Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.