¹Av David. Herren er mitt lys og min frelse, for hvem skal jeg frykte? Herren er mitt livs vern, for hvem skal jeg reddes?

¹(По слав. 26). Давидов [псалом]. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?

²Når ugjerningsmenn nærmer sig imot mig for å opsluke mig, mine motstandere og mine fiender, så snubler og faller de selv.

²Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.

³Om en hær leirer sig imot mig, frykter ikke mitt hjerte; om krig reiser sig imot mig, enda er jeg trygg.

³Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.

⁴Én ting har jeg bedt Herren om, det stunder jeg efter, at jeg må bo i Herrens hus alle mitt livs dager for å skue Herrens liflighet og grunde i hans tempel.

⁴Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да [Го] диря в храма Му.

⁵For han gjemmer mig i sin hytte på den onde dag, han skjuler mig i sitt telts skjul; på en klippe fører han mig op.

⁵Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.

⁶Og nu skal mitt hode opløfte sig over mine fiender rundt omkring mig, og jeg vil ofre jubeloffere i hans telt, jeg vil prise og lovsynge Herren.

⁶И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.

⁷Hør, Herre, høit roper jeg, og vær mig nådig og svar mig!

⁷Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.

⁸Mitt hjerte holder frem for dig [ditt ord]: Søk mitt åsyn! Herre, jeg søker ditt åsyn.

⁸[Когато Ти рече]: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.

⁹Skjul ikke ditt åsyn for mig, bortstøt ikke i vrede din tjener! Min hjelp har du vært. Kast mig ikke bort og forlat mig ikke, min frelses Gud!

⁹Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;

¹⁰For min far og min mor har forlatt mig, men Herren tar mig op.

¹⁰Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.

¹¹Lær mig, Herre, din vei, og led mig på den jevne sti for mine fienders skyld!

¹¹Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.

¹²Overgi mig ikke til mine fienders mordlyst! for falske vidner står op imot mig, og menn som fnyser av vold.

¹²Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.

¹³O, dersom jeg ikke trodde å skulle se Herrens godhet i de levendes land! -

¹³Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - [бих премалнял].

¹⁴Bi på Herren, vær ved godt mot, og ditt hjerte være sterkt, ja, bi på Herren!

¹⁴Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.