¹Til sangmesteren; en salme av David.

¹(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

²Til dig, Herre, tar jeg min tilflukt. La mig aldri i evighet bli til skamme, frels mig ved din rettferdighet!

²Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

³Bøi ditt øre til mig, skynd dig og redd mig, vær mig et klippevern, en borg til å frelse mig!

³Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

⁴For du er min klippe og min borg, og for ditt navns skyld vil du føre og lede mig.

⁴Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

⁵Du vil føre mig ut av garnet som de lønnlig har lagt for mig; for du er mitt vern.

⁵В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

⁶I din hånd overgir jeg min ånd; du forløser mig, Herre, du trofaste Gud.

⁶Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

⁷Jeg hater dem som akter på tomme avguder, men jeg, jeg setter min lit til Herren.

⁷Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

⁸Jeg vil fryde og glede mig over din miskunnhet, at du har sett min elendighet, aktet på min sjels trengsler;

⁸И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

⁹du har ikke overgitt mig i fiendehånd, du har satt mine føtter på et rummelig sted.

⁹Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

¹⁰Vær mig nådig, Herre! for jeg er i trengsel; borttæret av sorg er mitt øie, min sjel og mitt legeme.

¹⁰Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

¹¹For mitt liv svinner bort med sorg, og mine år med sukk; min kraft er brutt for min misgjernings skyld, og mine ben er uttæret.

¹¹На всичките си противници станах [за] укор, А най-вече на ближните си, И [за] плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

¹²For alle mine fienders skyld er jeg blitt til stor spott for mine naboer og til en skrekk for mine kjenninger; de som ser mig på gaten, flyr for mig.

¹²Като някой умрял бидох забравен от сърцето [на всичките; ]Станах като счупен съд;

¹³Jeg er glemt og ute av hjertet som en død, jeg er blitt som et ødelagt kar.

¹³Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

¹⁴For jeg hører baktalelse av mange, redsel fra alle kanter, idet de rådslår sammen imot mig; de lurer på å ta mitt liv.

¹⁴Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

¹⁵Men jeg, jeg setter min lit til dig, Herre! Jeg sier: Du er min Gud.

¹⁵В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

¹⁶I din hånd er mine tider*; redd mig av mine fienders hånd og fra mine forfølgere! / {* 1KR 29, 30. SLM 139, 16.}

¹⁶Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

¹⁷La ditt åsyn lyse over din tjener, frels mig ved din miskunnhet!

¹⁷Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

¹⁸Herre, la mig ikke bli til skamme! for jeg kaller på dig. La de ugudelige bli til skamme, bli tause i dødsriket!

¹⁸Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

¹⁹La løgnens leber bli målløse, som taler frekt imot den rettferdige med overmot og forakt!

¹⁹Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, [И] която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

²⁰Hvor stor din godhet er, som du har gjemt for dem som frykter dig, som du har vist mot dem som tar sin tilflukt til dig, for menneskenes barns øine!

²⁰Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

²¹Du skjuler dem i ditt åsyns skjul for menneskers sammensvergelser, du gjemmer dem i en hytte for tungers kiv.

²¹Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

²²Lovet være Herren! for han har underlig vist sin miskunnhet imot mig i en fast by.

²²А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

²³Og jeg, jeg sa i min angst: Jeg er revet bort fra dine øine. Dog hørte du mine inderlige bønners røst, da jeg ropte til dig.

²³Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

²⁴Elsk Herren, alle I hans fromme! Herren vokter de trofaste og gjengjelder rikelig den som farer overmodig frem.

²⁴Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

²⁵Vær ved godt mot, og eders hjerte være sterkt, alle I som venter på Herren!