¹Til sangmesteren, for Jedutun; en salme av David.

¹(По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

²Bare i håp til Gud er min sjel stille; fra ham kommer min frelse.

²Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

³Han alene er min klippe og min frelse, min borg, jeg skal ikke rokkes meget.

³До кога, всички вие, ще нападате на човека За да [го] съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

⁴Hvor lenge vil I alle storme løs på en mann, bryte ham ned som en mur som heller, et gjerde som støtes om?

⁴Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

⁵De rådslår bare om å styrte ham ned fra hans høihet, de har sin lyst i løgn; med sin munn velsigner de, men i sitt hjerte forbanner de. Sela.

⁵Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам [помощ].

⁶Bare i håp til Gud vær stille, min sjel! for fra ham kommer mitt håp.

⁶Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

⁷Han alene er min klippe og min frelse, min borg, jeg skal ikke rokkes.

⁷У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

⁸Hos Gud er min frelse og min ære; min sterke klippe, min tilflukt er i Gud.

⁸Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

⁹Sett eders lit til ham til enhver tid, I folk! Utøs eders hjerte for hans åsyn! Gud er vår tilflukt. Sela.

⁹Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; [Турени] на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-[леки] от суетата.

¹⁰Bare tomhet er menneskenes barn, bare løgn er mannens sønner; i vektskålen stiger de til værs, de er tomhet alle sammen.

¹⁰Не уповавайте на насилие, И не се [надявайте] суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте [към него] сърцето си.

¹¹Stol ikke på vold, og sett ikke fåfengt håp til røvet gods! Når rikdommen vokser, så akt ikke på det!

¹¹Едно [нещо] каза Бог, да! две [неща] чух, - Че силата принадлежи на Бога,

¹²En gang har Gud talt, ja to ganger har jeg hørt det*, at styrke hører Gud til. / {* d.e. Gud har gjentatte ganger sagt.}

¹²И [че] на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

¹³Og dig, Herre, hører miskunnhet til; for du betaler enhver efter hans gjerning.