¹Og jeg så da Lammet åpnet et av de syv segl, og jeg hørte et av de fire livsvesener si som med tordenrøst: Kom!

¹И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!

²Og jeg så, og se, en hvit hest, og han som satt på den, hadde en bue, og det blev gitt ham en krone, og han drog ut med seier og til seier.

²И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

³Og da det åpnet det annet segl, hørte jeg det annet livsvesen si: Kom!

³И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!

⁴Og det kom ut en annen hest, som var rød, og ham som satt på den, blev det gitt å ta freden fra jorden, og at de skulde slakte hverandre, og det blev gitt ham et stort sverd.

⁴и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото [човеците] да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

⁵Og da det åpnet det tredje segl, hørte jeg det tredje livsvesen si: Kom! Og jeg så, og se, en sort hest, og han som satt på den, hadde en vekt i sin hånd.

⁵И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

⁶Og jeg hørte likesom en røst midt iblandt de fire livsvesener, som sa: Et mål hvete for en penning, og tre mål bygg for en penning; men oljen og vinen skal du ikke skade.

⁶И чух [нещо] като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

⁷Og da det åpnet det fjerde segl, hørte jeg røsten av det fjerde livsvesen, som sa: Kom!

⁷И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!

⁸Og jeg så, og se, en gul hest, og han som satt på den, hans navn var døden, og dødsriket fulgte med ham; og det blev gitt dem makt over fjerdedelen av jorden, til å drepe med sverd og med sult og med pest og ved villdyrene på jorden.

⁸И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

⁹Og da det åpnet det femte segl, så jeg under alteret deres sjeler som var myrdet for Guds ords skyld, og for det vidnesbyrds skyld som de hadde;

⁹И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово [и за свидетелството], {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.

¹⁰og de ropte med høi røst og sa: Herre, du hellige og sanndrue! hvor lenge skal det vare før du holder dom og hevner vårt blod på dem som bor på jorden?

¹⁰И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

¹¹Og det blev gitt hver av dem en lang hvit kjortel, og det blev sagt til dem at de ennu skulde slå sig til ro en liten stund, inntil tallet på deres medtjenere og deres brødre som herefter skulde slåes ihjel likesom de selv, blev fullt.

¹¹И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни [числото] и [на] съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

¹²Og jeg så da det åpnet det sjette segl, og se, det blev et stort jordskjelv, og solen blev sort som en hårsekk, og hele månen blev som blod,

¹²И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

¹³og stjernene på himmelen falt ned på jorden, likesom et fikentre kaster sine umodne fikener ned når det rystes av en sterk vind.

¹³небесните звезди паднаха на земята, като [когато] смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

¹⁴Og himmelen vek bort, likesom en bokrull som rulles sammen, og hvert fjell og hver ø blev flyttet fra sitt sted.

¹⁴небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

¹⁵Og kongene på jorden og stormennene og krigshøvdingene og de rike og de veldige og hver træl og hver fri mann gjemte sig i hulene og imellem berghamrene,

¹⁵И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и [всеки] свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

¹⁶og de sier til fjellene og hamrene: Fall over oss og skjul oss for hans åsyn som sitter på tronen, og for Lammets vrede!

¹⁶и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

¹⁷For deres vredes store dag er kommet, og hvem kan holde stand?

¹⁷Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?