¹Så var det i kong Darius' fjerde år, da kom Herrens ord til Sakarias på den fjerde dag i den niende måned, i måneden kislev.

¹И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, [месец] Хаслев.

²For Betel hadde sendt Sareser og Regem-Melek og hans menn for å bønnfalle Herren

²А [жителите на] Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,

³og spørre prestene i Herrens, hærskarenes Guds hus og profetene: Skal vi gråte og faste i den femte måned, som vi nu har gjort i så mange år?

³и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?

⁴Da kom Herrens, hærskarenes Guds ord til mig, og det lød så:

⁴Тогава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:

⁵Si til alt folket i landet og til prestene: Når I har fastet og klaget i den femte* og i den syvende** måned, og det nu i sytti år***, er det da for min skyld I har fastet? / {* da blev templet ødelagt; 2KG 25, 8 fg.} / {** da blev Gedalja myrdet; 2KG 25, 25. JER 41, 2.} / {*** SKR 1, 12. JER 25, 11.}

⁵Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия [месец] през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

⁶Og når I eter og drikker, er det da ikke I selv som eter, og I selv som drikker?

⁶И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

⁷Minnes I ikke de ord Herren lot utrope ved de forrige profeter, da Jerusalem lå der i ro og fred med sine byer rundt om, og likeså sydlandet og lavlandet?

⁷Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?

⁸Og Herrens ord kom til Sakarias, og det lød så:

⁸И Господното слово дойде към Захария и рече:

⁹Så sa Herren, hærskarenes Gud: Døm rettferdige dommer og vis miskunnhet og barmhjertighet mot hverandre,

⁹Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,

¹⁰og undertrykk ikke enker og farløse, fremmede og arminger, og tenk ikke ut ondt mot hverandre i eders hjerte!

¹⁰не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.

¹¹Men de vilde ikke akte på det, men satte i sin gjenstridighet skulderen imot, og sine ører gjorde de døve, så de ikke hørte,

¹¹Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.

¹²og sitt hjerte gjorde de hårdt som en diamant, så de ikke hørte på loven og de ord Herren, hærskarenes Gud, sendte ved sin Ånd gjennem de forrige profeter; derfor kom det en stor vrede fra Herren, hærskarenes Gud.

¹²Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

¹³Og likesom han ropte, og de ikke hørte, således, sa Herren, hærskarenes Gud, skal de rope, og jeg vil ikke høre,

¹³Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

¹⁴men jeg vil sprede dem som i en stormvind blandt alle hedningefolkene, som de ikke kjenner, og landet skal ligge øde efter dem, så ingen drar frem eller tilbake der. Og således gjorde de det herlige land til en ørken.

¹⁴но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.