¹Ve den gjenstridige og urene, staden som er full av vold!

¹Горко на бунтовния и скверен [град], На насилническия град!

²Den hører ikke på nogens røst, tar ikke mot tukt; til Herren setter den ikke sin lit, til sin Gud holder den sig ikke nær.

²Той не послуша гласа, Не прие поправление, Не упова на Господа, Не се приближи при своя Бог.

³Høvdingene i den er brølende løver, dens dommere er som ulver om aftenen; de gjemmer ikke noget til om morgenen;

³Първенците всред него са рикаещи лъвове, Съдиите му вечерни вълци, Които не остават нищо за заранта.

⁴dens profeter er storskrytere, troløse menn; dens prester vanhelliger det som er hellig, de gjør vold på loven.

⁴Пророците му са вятърничави коварници; Свещениците му оскверниха светилището, Извратиха закона.

⁵Herren råder der med rettferd, han gjør ikke urett; hver morgen lar han sin dom komme for lyset, det slår ikke feil. Men den urettferdige kjenner ikke til skam.

⁵Господ всред него е праведен; Няма да извърши неправда; Всяка заран изкарва на видело правосъдието Си - неизменно; Но неправедният не знае срам.

⁶Jeg har utryddet hedningefolk, deres murtinder er ødelagt; jeg har gjort deres gater øde, så ingen går gjennem dem; deres byer er herjet, så det ikke finnes folk, ikke bor nogen der.

⁶Изтребих народи; ъгловите им кули са запустели; Запустих пътищата им, тъй че никой не минава; Градовете им се разориха, Тъй че няма човек [в тях], няма жител.

⁷Jeg sa: Bare du* vil frykte mig, ta mot tukt; da skal din bolig ikke bli utryddet, ikke noget skje av det jeg har besluttet mot dig. Men de har tvert imot lagt vinn på å forderve alle sine gjerninger. / {* Jerusalem; SEF 3, 1 fg.}

⁷Рекох [Си]: Ти непременно ще се убоиш от Мене, Ще приемеш поправление; И така селището му не щеше да се изтреби [Според] всичко онова, което му определих; Но те подраниха да извратят всичките си дела.

⁸Derfor, bi på mig, sier Herren, på den dag jeg reiser mig for å ta hærfang! For min dom er at jeg samler hedningefolk, sanker riker sammen, utøser min harme over dem, all min brennende vrede; for ved min nidkjærhets ild skal hele jorden bli fortært.

⁸Затова чакайте Мене, казва Господ, До деня когато се повдигна за да обирам. Защото решението Ми е да събера народите, И да прибера царствата, За да излея върху тях негодуванието Си, Всичкия Си лют гняв; Понеже цялата земя ще бъде погълната От огъня на ревнивостта Ми.

⁹For da vil jeg gi folkene nye, rene leber, så de alle påkaller Herrens navn og tjener ham med ett sinn.

⁹Защото тогава ще възвърна на племената чисти устни, За да призовават всички името Господно, Да Му слугуват единодушно.

¹⁰Fra landet bortenfor Etiopias elver skal de føre mine tilbedere, mitt spredte folk, som offergave til mig.

¹⁰Изотвъд етиопските реки поклонниците Ми, Разсеяните Ми люде, Ще Ми донесат принос.

¹¹På den dag skal du ikke mere skamme dig over alle de gjerninger hvormed du forbrøt dig mot mig; for da vil jeg rydde bort hos dig dem som jubler så stolt i din midte, og du skal ikke mere ophøie dig selv på mitt hellige berg.

¹¹В оня ден няма да бъдеш засрамен Поради многото дела, Чрез които си беззаконствувал против Мене; Защото [до] тогава ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, Които горделиво тържествуват; И ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.

¹²Men jeg vil levne hos dig et bøiet og ringe folk*, og de skal ta sin tilflukt til Herrens navn. / {* JES 57, 15.}

¹²Но ще оставя всред тебе Люде съкрушени и нищи, Които ще уповават на името Господно.

¹³Israels rest skal ikke gjøre urett; de skal ikke tale løgn, og det skal ikke finnes en svikefull tunge i deres munn; for de skal finne føde og leve i ro, og ingen skal forferde dem.

¹³Останалите от Израиля няма да беззаконствуват, Нито да лъжат, Нито ще се намери в устата им измамлив език; Защото те ще пасат и ще лежат, И никой няма да ги плаши.

¹⁴Fryd dig storlig, Sions datter! Rop høit, Israel! Gled dig og fryd dig av fullt hjerte, Jerusalems datter!

¹⁴Пей, сионова дъщерьо, Възкликнете, Израилю, Весели се и радвай се от все сърце, Ерусалимска дъщерьо;

¹⁵Herren har tatt bort dine straffedommer, han har ryddet bort din fiende; Israels konge, Herren, er i din midte, du skal ikke mere se noget ondt.

¹⁵[Защото] Господ отмени присъдите за тебе, Изхвърли неприятеля ти; Цар Израилев, да! Господ, е всред тебе; Няма вече да видиш зло.

¹⁶På den dag skal det sies til Jerusalem: Frykt ikke! Sion, la ikke dine hender synke!

¹⁶В оня ден ще се рече на Ерусалим: Не бой се, И на Сион: да не ослабват ръцете ти.

¹⁷Herren din Gud er i din midte, en kjempe som frelser; han fryder sig over dig med glede, han tier i sin kjærlighet, han jubler over dig med fryderop.

¹⁷Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; Ще се развесели за тебе с радост, Ще се успокои в любовта Си, Ще се весели за тебе с песни.

¹⁸Dem som sørger for høitidens skyld*, samler jeg - de er fra dig, vanære tynger på dem. / {* fordi de ikke kan holde nogen høitid.}

¹⁸Ще събера ония, които бяха от тебе, Които скърбят за празниците, И на които тежи укорът Му.

¹⁹Se, jeg skal på den tid ha med alle dem å gjøre som har plaget dig, og jeg vil frelse det haltende og sanke det bortdrevne, og jeg vil gjøre dem til pris og til ry over hele jorden, hvor de er blitt så vanæret.

¹⁹Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват, Ще избавя куцата, ще прибера изгонената, И ще направя ония за хвала и слава, Чийто срам е бил в целия свят.

²⁰På den tid vil jeg føre eder hit, på den tid vil jeg sanke eder; for jeg vil gjøre eder til ry og til pris blandt alle jordens folk, når jeg gjør ende på eders fangenskap for eders øine, sier Herren.

²⁰В онова време ще ви доведа пак, И в онова време ще ви събера; Защото ще ви направя именити и за похвала Между всичките племена на земята, Когато върна пленниците ви пред очите ви, казва Господ.